Курортът, в който няма хора, а отекват само минерални извори
В Цхалтубо, Грузия, извира минерална вода, която местните наричали „жива вода“. Курортът се намира на 15-20 минути път с кола от третия по големина грузински град – Кутаиси, и разполага с над 20 доста големи СПА хотела и санаториума.
Или може би е по-точно да кажем, че е разполагал, защото в момента мястото тъне в разруха.
Под Цхалтубо има минерални извори с вода с естествена температура от 33 до 36 градуса.
Някъде в началото на 30-те години на миналия век, когато Грузия е част от Съветския съюз, властите в Москва надушват потенциала на място. Още Сталин е възхвалявал минералните ѝ води, което е допълнителна причина СССР да се насочи към облагородяването на местността.
Курортът се изгражда с типичния за Съветския съюз размах и грандомания. Използват се тонове мрамор, а помещенията за басейни, вани и процедури са огромни. В центъра има санаториум с девет бани и лечебен център към тях.
Малко по-нататък има три помещения за водно лечение, изградени в същия неосоциалистически стил. Само за тези съоръжения са отговаряли над 4000 души персонал, в това число медици, санитари и рехабилитатори.
Водата в курорта се смятала за силно лечебна, особено при ревматични и сърдечни заболявания. Действала почти чудодейно и при стрес и депресивни състояния, припомнят си за Conde Nast местни жители.
Постепенно Цхалтубо се превръща в място за отбрани съветски политици и лица от висшия ешелон на властта.
Съветското Министерство на отбраната си има цели частни крила в хотелите и СПА центровете. Тъй като минералната вода губи свойствата си няколко минути след извирането си, тя не може да бъде бутилирана или използвана по-късно – балнеологичните центрове трябва да я използват веднага.
Това прави Цхалтубо още по-ексклузивно място за отдих и възстановяване.
Все пак има и обикновени хора, които успяват да стигнат до курорта, особено ако се възползват от лекарско предписание. Дотам по онова време стига и директен влак от Москва и в пикови моменти в селището се побират около 125 хил. души – гости и персонал.
Голяма част от персонала и семействата им са избягали от Абхазия в търсене на по-добър живот и са се озовали в съветския курорт. Както посочва пред „Би Би Си“ бивш служител в един от хотелите, грузинското селище за тях се оказва рая.
И не само за тях – според легендите и хорските приказки самият Сталин обожавал да почива в Цхалтубо.
Той има частна баня в центъра на курорта и, според клюките, идвал, за да лекува болни колене по препоръка на лекарите в Москва. Заедно с него често в Цхалтубо отсядал и Лаврентий Берия.
С разпадането на СССР обаче идва и залезът на курорта.
Постепенно персоналът напуска и потокът от туристи секва. Огромните разточителни хотели, СПА центрове и сгради са оставени на произвола на природата, като ценни находки, статуи и предмети от ценни метали са разграбени от мародери.
Въпреки че прилича на призрачен град, Цхалтубо не е напълно необитаем – той подслонява бежанци от Руско-Грузинската война от 2008 година. Малка част от баните също работят, но хората предпочитат да живеят във вили в околността на курорта, защото възстановяването на големите сгради не им е по силите.
През 2012 г. грузинското правителство започва да обмисля планове за възраждане на курорта.
Доклад на Световната банка обаче показва, че почти всички имоти са частни.
Немалък процент от грузинците пък предпочитат Цхалтубо да продължи да се разпада, вместо да възродят тази част от съветското си наследство. През 2022 г. обаче отново се заговаря за преустройство на курорта, а все още има и такива, които виждат възможно по-светло бъдеще на курорта, но след „големи промени“.
