Само след седмица, на 22 юни, ще отбележим втората за годината Задушница, наричана сред народа Черешова задушница .

С нея са свързани много суеверия, слабо проучени и до днес от страна на фолклористи и културни антрополози. Въпреки че свещениците не признават тези порядки, те се спазват от време оно до наши дни.

Нумерология

Никой не знае откъде е възникнала традицията, но както на погребение, така и на Задушница по нашите ширини на гробищата се носи четен брой цветя – 2, 4, 6, 8, 16 и т.н. Едно възможно обяснение гласи, че бройката идва от предхристиянските времена. Четните числа символизират мъртвата неподвижна материя, както и спокойните води на реката Стикс, която според митологията разделя земята от подземното царство на Хадес. Нечетното число обратно – свързва се с нарушаването на стабилната хармония на чифта, с движението, а оттам и с живота. Нумерологичният етикет се спазва в доста страни, но в други не. За да не сгреши човек, то най-добре е да занесе венец, особено в чужбина.

Експерти от траурни агенции коментират още, че има значение и видът на растенията и техният цвят, както и възрастта на покойника. Ако той се е споминал по-млад, се носят ириси, бледорозови рози, лалета. Друго правило гласи, че цветята е желателно да са бели, черни, защото в противен случай се внушава веселие, вследствие на загубата. Но има и изключения. В тази графа влизат любимите цветя на починалия, ако е имал такива. Карамфилите и хризантемите независимо от техния цвят се считат за неутрални. Ако покойникът е бил нечий съпруг/а, бургундският нюанс на червеното при розите например е съвсем в реда на нещата.

Бабешка Библия

Суеверие от т. нар. бабешка Библия, спазващо се на много места в страната, гласи, че не се ходи на първа Задушница след погребение. Това се отрича от Църквата, която учи, че винаги, когато почувстваме нужда, можем да отидем на гробищата и да се помолим. Още повече че св. апостол Павел е казал – „Непрекъснато се молете за душите на покойниците“, без да поставя срокове и табута.

По традиция подавките за помена включват освен череши и жито, вино, хляб, колбаси. Доста често обаче храната се поставя на паметниците или направо над мястото, където човекът е положен в земята.

Провиралка

Причината е вярването, че гробът е своего рода врата портал към Отвъдното. Оттам може да премине аурата – енергийната обвивка на храната – и по някакъв начин да прескочи провиралката между световете. Близки слагат на гроба още различни предмети като: самобръсначки, огледалца, часовници, телефони, играчки. Не липсват случаи, в които роднини се оправдават пред свещениците, като разказват, че покойникът им се е присънил и сам е поискал едно или друго нещо. От другата страна стои богословското обяснение, че душите нямат нужда от физическа храна, а от духовна – нашите молитви, с които можем да облекчим положението им на Онзи свят, ако са много грешни.

В Източна България преди изгрев слънце на Черешова Задушница се поставят на гробовете бутилка с бяло вино или вода заради вярването, че в нея ще се отрази душата на покойника и близките могат да я зърнат. В някои села се варят и боядисват в червено яйца, като на Великден, които после заедно с храната се раздават за „Бог да прости умрелия“.

Доста интересна е традицията, според която гробовете се постилат с орехови клонки, че да могат душите на умрелите да се приберат по-лесно на “онзи свят”. Възрастни хора казват, че душите се пускат на Велики четвъртък и след Черешовата Задушница отново се прибират под строй в Отвъдните селения.