Майката на Ивелин Михайлов – Йорданка, не може да осъзнае, че синът е милионер и влиятелен, но знае, че е честен
- Огорчена е от твърденията, че прави паравоенни формирования – синът не стрелял с лък, обичал да позира. Притеснена е от проверките, но момчето я успокоило, че всичко ще е наред
- 70-годишната жена има златна карта за Историческия парк, но си плаща входа, когато го посещава
Тя е почти на 70 г., но само допреди месеци работела на две места. И днес, когато отиде в Историческия парк край Ветрино, държи да си плати билета, макар да има златна карта.
Била е 14 години в Либия като медицинска сестра
по времето на СПИН процеса, за да осигури на сина си нужното и да не е по-долу от останалите деца, но й тежи, че не е присъствала нито на абитуриентския бал, нито на войнишката му клетва.
Йорданка Савова от Горна Оряховица е майката на Ивелин Михайлов – идеолог на партия „Величие“. За първи път говори пред „24 часа“. Макар отдавна да трябва да се е отдала на заслужена почивка, защото има пенсия и син милионер, екипът ни я намира в манипулационната на частна лаборатория.
„Синът ми е много добър и много честен човек. Още като малък е бил такъв – ученолюбив, много обича България“, разказва Йорданка.
Ивелин има с 3 години по-голям брат, който живее в Плевен. Родителите им се разделили още когато били малки – през 1990-а. Тогава Ивелин си тръгнал от Плевен с майка си, а Милен избрал да живее при баща си.
Йорданка твърди, че по-малкият син никога не е харесвал политиката.
„Политиката и аз не я харесвам, защото там не се казва истината, а се играят игри. Но ако наистина хората са обединени, има повече, които вярват, че трябва това порочно управление да се махне, тогава могат да успеят“, казва тя.
Любовта към историята у малкия Ивелин събудили баба му и дядо му, начални учители. Те се грижели за образованието му, защото майката била заета повече да работи.
„Винаги съм му казвала, че ние не сме били от бедните, а сме били средна класа. Майка ми и баща ми бяха учители в Горна Оряховица, наемаха добри учители, при които да ходи на допълнителни уроци. От малък чете непрекъснато“, спомня си Йорданка. Синът сам признава, че се научил как да бъде мъж от главния герой на „Синовете на Великата мечка“ индианския вожд Токай-Ихто.
„Аз отново реших да прочета книгата, защото съм я чела като млада, но може би повърхностно и не ми е направила чак такова впечатление. Не съм вникнала в силата и упоритостта на Харка“, признава майката. През 1994 г. заминала на работа в Либия и отсъства от живота на сина си цели 14 години. Там се трудила в болница в Хумс, на 120 км от Триполи, на брега на Средиземно море.
„Ивелин наистина е имал много затруднения в България
Баща му не е помагал, а само майка ми и баща ми, както са можели“, описва трудните години за майка и син Йорданка. Тъкмо нещата се уредили и последвали банковите фалити у нас. Спомня си, че даже превеждала пари в Малта, за да не изгорят в България.
„Когато си дойдох за първи път в отпуск през 1997 г., той вече беше към края на казармата и ходих да го видя“, спомня си пропуснатите моменти Йорданка.
Сега Ивелин няма много време да се прибира в Горна Оряховица, но пък Йорданка ходи в Неофит Рилски почти всеки месец.
Големият син на Ивелин, също Ивелин, е на 14 години, вторият му син е на 11, момиченцето на 9 г. и най-малкото – отново момченце, през юли ще навърши 4 г. Йорданка наблюдава сина си като много търпелив баща, не им се кара.
„Той казва, че е милионер, но аз не разбирам от тези неща и никога не съм го питала. Аз не знам той как си движи финансите, какво прави. Много съм далеч от тези неща и не мога да вникна в тях. И сега не мога да осъзная, че е богат и влиятелен. Много се притеснявам, особено след новините за проверките срещу него и фирмите му. Питах го, но той казва: „Спокойно, майко, всичко ще бъде наред“, доверява жената.
Огорчават я твърденията, че „Величие“ се финансира от олигарси, групировки, че е ту американски, ту руски проект и е убедена, че не е така.
„Ивелин има цел, но тя не е комерсиална, 100 процента съм убедена. Това не е цел да си оправи той нещата. Това ще бъде за него направо падение, защото честността винаги е била на почит в нашето семейство и всичко, което сме постигнали, сме го постигнали с труд.
Той просто се стреми да докаже някаква истина,
но каква – не знам“, откровена е майка му. Изненадана е и от сигналите, че синът подготвя паравоенни формирования покрай Историческия парк и политическия си проект. „С кого да воювам?!“, отговорил Иво на въпроса на майка си.
„Не стреля с лък, това е позиране, обича да позира. Жена му ходи да тренира стрелба с лък и участва в състезания, дъщеря им също бе записана, но се отказала. И оръжие аз не съм виждала“, казва Йорданка. Признава обаче, че има ловни оръжия. „Ловец е към дружинка от Златарица“, допълва майката на Ивелин Михайлов.
Като малък тренирал борба. Запалил се, спечелил златен медал, но майка му се притеснила, че от синът ще стане нисък младеж с дебел врат. Отказала го. След това го записала на акордеон, защото и тя свирила като малка. Той обаче нямал особено желание и на третата година се отказал.
В прогимназията понаедрял, започнал сам да тренира във фитнес залите, за да е слаб и да има хубава фигура. Докато тя била в Либия, младежът е тренирал и бокс, за да може да се защитава. Участвал и в състезания по канадска борба, има дори награда в майчиния апартамент.
