Дежавю от соца: Тези богопомазани българи почиват за 10 лева на морето!
Помните ли почивката по соца? Семейният москвич със свръхбагаж, от който стърчат чадър за плажа, сгъваеми столчета, бързовар, сешоар, щайга с домати и малка тенджерка за всеки случай.
Почивната станция е със столова, където в менюто се редува пиле със зеле и скара с пържени картофи, но пък целодневно мирише на запръжка.
На по-неквалитетните места курортистите се нареждаха на опашка с пластмасови разкривени табли и си сервираха сами, само на ВИП обектите имаше сервитьори.
Незабравими за няколко поколения останаха стаите по калъп по почивните станции и коридорите с еднотипна мозайка, застлани с мокет. Смените бяха по 14 дни.
А най-хубавото бе, че почивката излизаше почти без пари, защото тате/мама/стринка/или братовчедът работеха на служба, която даваше „карти за почивка“ на служителите.
Общото между онези години и сега е, че „богопомазаните“ и в момента плащат за курорт жълти стотинки. Да, условията не са като на луксозен хотел, но все пак са на прилично ниво.
Привилегията да почиват на тънки, абсолютно непазарни цени имат държавни и общински служители (не всички и не навсякъде), работещите в министерства, агенции и друга администрация, служителите на големи държавни фирми, които в активите си имат от време оно почивни бази, пише „Марица“.
Всъщност в миналото почти всички предприятия имаха такива, но с приватизацията част от фирмите умряха, а базите им минаха в частни ръце и се превърнаха в луксозни частни хотели.
Тези на държавните мастодонти обаче си останаха и с пари на данъкоплатците се реновираха и модернизираха.
Само МВР има общо седем почивни бази – три на планина (Велинград, Боровец и Долна баня) и четири на море ( Варна, Несебър, Созопол, Китен).
НЕК също стопанисва седем места за отдих на море и планина за своите служители и роднините им, Агенция „Митници“ има имоти в Несебър, Ахтопол, Балчик, Дуранкулак, Копривщица и Банско.
Холдинг БДЖ има почивна база в Приморско, още една между Варна и Златни пясъци и трета в планинския курорт Паничище.
Списъкът може да продължи дълго, но е показателен за това, че държавата играе и като хотелиер, но доста нерентабилен.
10 лева за нощувка в Балчик и 15 лева за Ахтопол и Несебър плащат служителите на Агенция „Митници“. И не само те, а и членове на техните домакинства.
В тази ценова категория се предоставя нощувка и на вече пенсионирани служители на Агенцията. Само за сравнение: Несебър е лятна топдестинация и според най-големия резервационен сайт нощувката излиза минимум 50-60 лева, или поне три пъти по-скъпо от цената във ведомствената база.
За същите курорти с нощувка за 30 лева може да се уреди и далечната рода на служителя на митниците, деца и внуци (които не са учащи), роднини по права и съребрена линия, та дори и по сватовство. За „външни лица“ нощувката почти докосва пазарните 45 лв. на легло.
Хората на силовото министерство също са целунати от съдбата, що се отнася до разходите за почивка. Служителите на МВР имат възможност да отмарят доста евтино. Едно легло в най-обикновена двойна стая струва 12.40 лева както на море, така и на планина в почивните бази на ведомството. Нощувка в стая първа категория е 14.90 лева, а в екстра – 17.40 лева.
Цените са крайни, с ДДС и са пресметнати на база на специална методика за определяне на стойността на нощувките в почивните бази на МВР. Външни хора могат да почиват в имота само при положение че няма записани желаещи служители. В този случай цените на свободния пазар са между 50 и 60 лева за нощ.
Подобни тънки цени плащат и служителите на БДЖ. В почивната станция на държавните железници в Приморско нощувката излиза едва 25 лева. В ресторанта обаче храноденят е твърд – 28 лева за възрастен.
Още по-евтино излизат бунгалата в Ахтопол. Една къщичка събира до четирима души и струва 45 лева и така леглото пада на 10 лева. Според колективния трудов договор в железниците работодателят поема 50% от разходите по почивката на служителите, така че наистина става въпрос за жълти стотинки.
По правило, за ведомствените почивни станции се чака на опашка, а подаването на заявления от служителите започва още в края на зимата. НЕК вече обяви, че за някои смени в пиковия летен сезон в почивен дом „Енерго Росенец“ места вече няма. Както личи от името, мястото е в едноименния лесопарк, който гледа към остров Света Анастасия.
Остават незаети стаи за юни и малко за активния туристически сезон, обявяват от компанията. Стая без тераса за двама излиза по 40 лева на ден, с тераса е 48 лева. Ресторантът в базата обаче е със задължителен дневен порцион от 35 лева на човек и включва избор между две месни менюта и едно безмесно.
Световната банка е категорична: Държавата не става за хотелиер, по-добре да се оттегли
Държавата е най-големият неефективен хотелиер. Загубите от стопанисването на общо 115 обекта с представителни и социални функции, почивни станции и обекти за обучение възлизат на общо 22 млн. лв. А на загуба работят 83% от всички почивни бази от подобен тип.
Това беше равносметката в доклад на Световната банка, публикуван през 2018 г. Оттогава насам нещата не са се променили кой знае колко, освен че сумата за издръжка е набъбнала по естествен път заради инфлацията.
Докладът имаше за цел да прегледа спецификите на работа на обектите и да предложи начин за подобряване на управлението им. Основният извод от доклада е, че държавата постепенно трябва да се оттегли от стопанисването на базите.
Малко вероятно е обаче това да се случи и сега, и в бъдеще. Отдихът на служителите на държавните ведомства е вид социална придобивка и няма как да им се отнеме толкова лесно.
Чисто пазарно погледнато обаче, ако апетитните имоти бъдат продадени на частен инвеститор, държавата/общината би прибрала доволна сума, която да влезе в бюджета на съответното ведомство.
Световната банка маркира и проблемите, като ги разделя на няколко типа – стратегически, финансови, икономически, управленски и социални. Според доклада липсва цялостна държавна политика или визия за управлението на обектите с представителни и социални функции.
Обектите генерират големи загуби за държавния бюджет. Тъй като работят на цени, по-ниски от пазарните, почивните бази представляват конкурентно предизвикателство за частните туристически обекти.
Мениджмънтът също не е добър, тъй като обектите се управляват от държавни служители без специализирани познания или умения в областта на туризма. Има и друг проблем, който е социален – тъй като почивните станции се стопанисват от отделни министерства, това означава, че няма равен достъп дори за всички държавни служители.
Световната банка има още една забележка – много от обектите са достъпни за външни посетители (т.е. не за придружители на служителите), които плащат от 15% до 100% над стандартната ставка за служителите. Въпреки че цените, заплащани от външните посетители, са по-високи, те са по-ниски от пазарните цени и не покриват обичайните разходи по експлоатацията на обектите. По този начин ведомствата, на практика, субсидират почивките и на външните си гости.
Само за пример, по онова време резиденция „Евксиноград“ на Министерския съвет отчита годишна загуба от близо 700 000 лева, а почивната станция на МВР „Лазур“ в Несебър – почти 600 000 лв. през 2016 г.
През 2006 година например най-ниската цена за нощувка е била в почивна база на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – 5 лв. на човек на вечер. Малко по-скъпо е било в базите на МВР, където средните цени на нощувка са били 7.50 лв. на човек.
В администрацията плащат по-малко от частниците
Общо 131 496 души са заети в администрацията у нас. Те се трудят в различни нива, като съответно и заплащането им е различно.
Според данните на НСИ за първото тримесечие заплатите в частния сектор бият тези в обществения. Частният бизнес плаща средно по 2202 лева, а бюджетните организации – 2173 лева (брутни трудови възнаграждения).
Така излиза, че чиновниците наистина са по-бедни от заетите в частни фирми и има резон държавата да ги субсидира.
Най-високоплатени са директорите на дирекции в ключови институции като НАП, НОИ, НЗОК и други. Там минималните заплати на чиновниците започват от 2108 лв. и стигат до шеметните 6000 лв.
Заплатите на експертите от различните нива започват от 933 лв. и стигат до 3985 лв., като най-високите чиновнически заплати за експерт получават старшите експерти в Министерския съвет, регулаторни комисии и други агенции.
Заплатите на стажантите варират от 1000 лв. до 1885 лв., а сътрудниците получават между 933 лв. и 2203 лв., като най-високоплатени са старшите специалисти, счетоводителите и някои технически позиции.
Според доклада за състоянието на администрацията през 2023 г. за първи път от 2017 година броят на чиновниците е намалял с около 300 души
