Варненец пробяга 250 км с чувал на гръб и край змии в Сахара
Сила на духа, изключителна воля, силен характер и страхотна издръжливост. Всичко това го демонстрира 26-годишния Георги Атанасов, за да завърши известния Mararthon des Sables от 252,8 км в Сахара, считан за най-опасния и труден ултрамаратон в света.
_%201600x%20785.jpg)
Георги прекара 9 дни в пустинята, бягайки в 7 последователни от тях на температури около 60 градуса по Целзий, и носейки на гръб всичките си ресурси за своя престой.
Така той се превърна в първия варненец, най-младия българин и четвъртия такъв, който завършва тази тежка надпревара.
_%20962x%201284.jpg)
В нейното последно издание участват около 750 души, но над сто от тях не стигат до финала. По традиция първи завършва мароканец, който заедно с брат си си разменят победите през последните години.
„Петел“ разбра, че месец преди състезанието Георги получава нелепа контузия и участието му е поставено под въпрос.
В крайна сметка той отпътува за мароканския град Уарзазате, където е сборния пункт на участниците, без да има очаквания, че ще се нареди сред първите десет, които си разпределят наградния фонд.
_%201600x%20900.jpg)
Моята цел беше да завърша, да видя дали ще имам достатъчно сили, как ще протече самото състезание и колко е натоварването, и да срещна нови хора, призна пред „Петел“ Георги.
По време на шестте етапа той бяга със своите ресурси на гръб – храна и вода, спален чувал и постелка за спане. Според регламента всичко това си го осигурява сам, а от организаторите получава единствено вода.
Тя е от 5 литра след всеки етап – за варене на храна и пиене, и по 1,6 литра през всеки 10-12 км на етап, ако, разбира се, си влязъл в контролното време и не си отпаднал.
_%20962x%201284.jpg)
След първите два етапа от 31,1 и 40,8 км всичко за Георги се развива нормално, докато не идва третия и най-дълъг етап от 85,3 км, който е нощен и в който варненецът се сблъсква със суровите условия в пустинята.
Имаше големи пясъчни дюни и след като часовникът ми не измери километрите, 4-5 души се озовахме в пресъхнало езеро, разказа той.
При температура 55 градуса, която се усещаше като 60, жегата изсмукваше енергията, а няма как да спреш, добави Георги.
Но беше пък интересно преживяване. Часове наред бягах, без да виждам никой, освен животинчета – скорпиони, бръмбари, змии и диви камили. Чувах ясно и воя на койоти, призна още мъжът.
Не по-малко драматично се оказва и бягането в четвъртия етап от 43,1 км, след който е застигнат от пясъчна буря.

Такава го удря и след петия етап от 31,4 км.
Страшничко си бе в лагера, навесите паднаха и две вечери не сме спали, тъй като спалния чувал се пълнеше с пясък. Хвърчаха и вещи на хората, и настана хаос, допълва Атанасов.
Въпреки всички премеждия той преодолява и последния етап от 21,1 км, преди да се отправи доволен от свършената работа към хотела.

По време на бягането Георги използва маратонки с гети, макар това да не му помага кой знае колко, тъй като постоянно се пълнят с пясък.
Всяка вечер пък си източва мазолите и ги пълни с йод, а на сутринта сменя превръзките и започва да тича по новото трасе.
Храната му включва предимно паста, пиле с къри, пюрета и мюсли, а при бягане се захранва, като смесва водата с таблетки с електролит.
_%20962x%201284.jpg)
В Мароко студентът по хидростроителство се запознава с още един смел мъж като него и двамата вече обмислят да участват в ултрамаратон от 250 км в амазонската джунгла догодина.
Междувременно Георги си поставя и други цели, които са свързани с триатлони и изкачване на високи върхове.
