А помните ли „Родопа“… Месо без оцветители, колбаси без консерванти и кренвирши от месо
Нашите консерви бяха търсени и ценени в нобятния СССР и СИВ, огромния износ ни даваше в замяна ниски цени на бартерни горива – а оттам и отопление, транспорт и всичко останало… Помните ли? А днес:
Да живее пазара…
„30% „суха кръв“, 30% свинска мас на прах и вода, дори не и чешмяна. В бъркоча се влага едно химикалче наречено „карагенан“ – желира ги, дава им що годе неразпадащ се обем. За сведение, 1% карагенан „заддържа“ 50% вода. Още едно далаверско-престъпно Бинго!
Субстанцията „кръв на прах“ се нарича „суха кръв“. Тя се внася в България повече от двайсет години. България е най-големият вносител на „суха кръв“ в Европа. „Сухата кръв“ е отпаден продукт от кланиците и се пакетира и заравя в специални септични ями. Но за българските престъпници това е идеален начин да забогатеят като предложили на собствениците на кланициите вместо да харчат пари да копаят ями да дават този отпаден и отровен продукт да бъде товарен за внос в България.
„Сухата кръв“ реагира при химични проби на белтъчина т.е. „месо“. Тестват салам или „пържолен“ продукт – 30% белтъчина. Ама особено при саламите е, че тия 30% са само „суха кръв“, която се калкулира като цена на месо. Във всяко месо има и мазнина. В „сухата кръв“ няма. Затова ще вкараме и „мазнина“. България е най-големия вносител на свинска мас на „прах“. Тя се вкарва не само в саламите, но и в кашкавалите, сиренето, млякото, шоколадите, сладоледите.. При тестване на саламите тая мазнина е около 30%.
И така, 30% „суха кръв“, 30% свинска мас на прах и другото основно е ЧИСТА вода, дори не и чешмяна! Сега на тоя бъркоч трябва да му се даде обем, защото няма как да подлъжат народа да му продават течен салам. Та, затова в бъркоча се влага едно химикалче наречено „карагенан“, той се използва много, но за онагледяване, ще кажа, че се влага и в сапуните и геловете – желира ги, дава им що годе неразпадащ се обем. За сведение, 1% карагенан „заддържа“ 50% вода. Още едно далавелско-престъпно Бинго!
Карагенан се вкарва чрез „шприцоване“ в пилета, пържоли – и затова те „набъбват“ двойно и тройно, за сметка на водата, която се продава на цената на месото. А когато ги готвите обемите им намаляват с толкова, защото водата се изпарява, но за вас остава карагена. Той е толкова хранителен, колкото и ако ядете сапун и гел. Е, разбира се, химическата промишленост предлага голямо разнообразие от оцветители на салами, овкусители, ароматизатори и прочия.
Има такова предприятие в Горубляне, което не може да смогне на поръчките на така наречената „хранителна“ индустрия в България. Ами направете си извода – една шприц машина за карагенанова субстванция, която е 30-40 хиляди евра, се изплаща за три дни от далверата с карагенана и водата, след това започва да работи само за престъпното благоденствието на собственика и същевременно ще даде бизнес и на „Здравеопазването“ и на погребалните бюра …“А помните ли „Родопа“…
Месо без оцветители, колбаси без консерванти и кренвирши без мас и перушина – това накратко присъстваше на средностатистическата трапеза. Вносно 30г. месо и второкачествени отпадъци от чужбина бяха нещо недопустимо, и можеха да вкарат в Белене всеки управител, дръзнал да си позволи експерименти с храната на работниците.
Държавата ни беше фактор и производител в СИВ и Европа, желан партньор на Балканите, преди бандитската „приватизация“ да съсипе всичко. 30г. страната ни се срива надолу – културно, икономически и демографски!
