Песи понеделник, черен вторник, луда сряда – започва Тодорова неделя! Ето какви са поверията за всеки ден от нея:

В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.Тази година празникът е на 23 март.

Поверието разказва, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забоден маждракът (копието на светеца), започва да се издига пара и земята се затопля.

Важно място в общо българския календар заема първата седмица след Сирни Заговезни. В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор (Божи дар), двама от тях се воини великомъченици – Св. Тодор Тирон и Св.Тодор Стратилат. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини светии е разпространен в българските земи. Именно в тяхна чест се устройват надбягвания с коне по места. Оттук и названието „Конски Великден“.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“. В българския фолклор съществува изключително интересна и мистична традиция, свързана с началото на Великия пост. Тази седмица, изпъква с неподражаеми поверия и обичаи.

Песи понеделник – Денят на бяса

Седмицата започва с Песи понеделник, който се почита предимно за бяс. В този ден старите ергени се подлагат на необичаен ритуал – те се удрят по гърба с пълни торби с пепел или брашно, като наказание за тяхната безпокойна душа.

Черен вторник – Денят на неизбежността

Следва Черен вторник, обявен за най-черния ден в годината. Вярва се, че всяка започната работа в този ден ще се провали, тъй като Черният вторник е предводител на всички вторници в годината. Този ден е свързан и със сушата, което го прави още по-страшен.

Луда сряда – Денят на лудостта 

Третият ден, Луда сряда, наричана още и Черна сряда, е един от най-лошите дни през годината. Вярва се, че този ден е денят на лудостта, който може да бъде предизвикан, ако човек работи. Полуделите се подлагат на специални обреди за избавяне от лудостта.

Въртоглав четвъртък – Денят на зашеметяването 

Четвъртият ден, Въртоглав четвъртък, е отбелязан със световъртеж и зашеметяване. Вярва се, че този ден е опасен за човека и добитъка му. За да се предпазят от болестта, хората месят специални питки, която се раздава на съседите.

Черен петък – Денят на опасността 

Седмицата завършва с Черен петък, който е смятан за предводител на дванадесет лоши петъци в годината. В този ден се вярва, че работата е опасна и може да предизвика болести и бедствия.

Събота е денят на Тодоровден, празник, посветен на конете и тяхната плодовитост. Това е време за молитви и обреди, свързани със защитата на конете и доброто им здраве. Следващата седмица започва с нови надежди и очаквания.

Така Тодорова неделя представлява уникален момент в българския фолклор, който събира в себе си мистика, вяра и традиция. Тези обичаи и поверия, въпреки своята странност, носят в себе си дълбоки корени и съществуват в нашата култура вече стотици години, припомня actualno.com.