Мъжът на Сашка Васева – Христо Бакърджиев, ПРОГОВОРИ: Загърбих работата, да излекувам Сашка ми е мисия
Тя е несломим ентусиаст, с желязна воля и характер
КОЙ Е ТОЙ?
Христо Бакърджиев е бизнесмен, съпруг на легендарната изпълнителка Сашка Васева, с която имат щастлив брак от 2000 г. и две деца. Роден е в София на 8 февруари 1961 година. Завършва с отличие столична гимназия и заминава да учи право в Мюнхен. Докато следва, Бакърджиев работи в стоматологична клиника, като помага на известен немски зъболекар. Христо е любител на пътешествията и страстен колекционер на монети и пощенски марки.
– Г-н Бакърджиев, как заминахте за Германия?
– След като завърших с отличие средното си образование и научих немски, заминах в Мюнхен, за да уча право. За първи път кацнах в Германия преди 40 г. Бях посрещнат изключително дружелюбно от мой близък доктор стоматолог, с един от най модерните зъболекарски кабинети за тогавашното време. Взе ме на работа в клиниката му, където посрещах пациенти и помагах с каквото мога. Докторът летеше всеки месец за Холивуд където поддържаше зъбите на филмови звезди и певци. Покрай него открих любовта си към пътешествията и се запознах с редица известни личности, сред които Том Джоунс, Хулио Иглесиас, Франц Бекенбауер и още много други.
– Как съчетавате живота в Германия с този в България и къде ви харесва повече?
– Животът в Германия и България не може да се съчетае. Това са различни светове със съвсем различни хора, характери, манталитети и обичаи. Странното е, че когато съм в Германия, ми липсва България и обратно. Това, че много по голяма част от живота си съм живял в Германия и съм свикнал, ми дава сигурност, че се ориентирам и справям много по-лесно. В Германия законите и правилата се спазват в огромната си част, за разлика от нашия така разюздан балкански хаос и закон на джунглата.
Прави ми тъжно впечатление, че младите хора предпочитат България заради отсъстващия държавен контрол и безнаказаност, което никога не може да се случи в държава на реда и дисциплината.
Звездна кухня с Мила и Толик
– С какво се занимавате и как постигате успехите си?
– Бях много успешен бизнесмен – първият официален вносител на висок клас автомобилни гуми, и дълги години нямах конкуренция. Успехи може би съм постигал, като винаги се старая да съм всеотдаен и да не мисля за парите като пари. Много ми е липсвало благородството в иначе така сърдечните хора от нашата родина. Имал съм невероятни предложения за бизнеси, но никога не съм ощетил човек и съм държал всичко да е справедливо, законно и коректно.
Голям брой бизнесмени и политици след определено време не съм могъл да ги позная, затова за мен беше важно винаги да пазя своето достойнство и чест и тези на семейството ми.
Ситуацията коренно се промени с времето, след като съпругата ми загуби зрението си. Оттогава съм загърбил работата и съм се отдал на мисията да излекувам Сашка.
– Как се запознахте със съпругата си?
– Със Сашка се запознах 1999 година на рождения й ден, който празнуваше в луксозен хотел. Представиха ме много скъпи мои бизнес партньори. Тя беше толкова красива, но същевременно личеше добротата и човечността й. Това беше любов от пръв поглед и още тогава си поставих за цел тя да стане моя жена. Година по-късно сключихме брак и ето че в добро и зло излетяха 25 години от съпружеския ни живот, а ние сме все така влюбени и всеотдайни един към друг.
– Какъв е семейният живот с толкова популярна личност?
– Сашка е достойна за обич и почитание. Никога не ми е казала една обидна дума и не се е надсмивала над идеите ми. Тя е спокойна, уравновесена, много позитивна и за 25 години веднъж не е повишила тон. Впечатли ме с това, че не пие, не пуши, не е злопаметна и е силно вярваща. Съпругата ми е абсолютен несломим ентусиаст с желязна воля и характер. Разбира се, никой не е перфектен, но в моите очи тя е такава. Има огромни добродетели, целомъдрие и би дала живота си за народа и за България с неповторимата си смелост и храброст. Ако не бе безусловното ми преклонение пред Васил Левски, бих казал, че съпругата ми е „женският“ Левски.
– Какъв е ключът на семейното ви щастие?
– Безспорно ключът към семейното ни щастие е загриженост, подкрепа, доверие, любов и общи интереси. Човешко е да се подкрепяме, когато има жизнена нужда, дори и да коства много или всичко. Както се казва, ако двама са заедно в добро и зло, ако се прибираш вкъщи и домът ти ухае на обич, ако те изпращат с целувка и посрещат с въпроса „как мина денят“, всеки човек би бил щастлив.
– Какви родители сте със Сашка?
– Безусловно подкрепящи, обичащи и всеотдайни. Децата са нашето всичко, затова в същото време сме и безкомпромисни по отношение на възпитанието им. Сашка е завършила педагогика в Американския университет в Благоевград и дисциплината вкъщи винаги е била на много високо ниво. Гордея се, че успяхме да отгледаме сина ни като образован, достоен млад мъж, който е джентълмен и изключително добър човек. Дъщеря ни е по-малка, но също носи в сърцето си добрината и честолюбието, което сме и предали с майка й. Тя дойде да учи в Германия заради обстоятелствата, които се създадоха покрай Сашка и лечението й. Това ме радва, защото тук съществува синхрон и хармония между институции, инстанции, закони и е много трудно да се снабдят подрастващите с алкохол, цигари, дрога. Доволен съм от това, че е невъзможно до 18 години младите да посещават дискотеки и барове, за разлика от България.
– За какво мечтаете?
– Най-голямата ми мечта е зрението на Сашка да се възстанови. Мечтая да им мир и любов по света, без корупция, алчност и беззаконие. Да сме достойни граждани на света и българи с добро име и уважение. В България да имаме толкова силна социална система като в Германия и за млади, и за възрастни хора, които са толкова онеправдани у нас, а са се трудили всеотдайно цял живот. Да имат почетен и достоен живот на старини и на ръководните места да стоят родолюбиви управници с чест, морал и достойнство. България да стане процъфтяваща страна, тъй като много съм обикалял света и не съм видял съчетание на толкова красоти на едно място. Няма какво толкова да се възхищаваме на Монако и Швейцария – чукари и камънаци, но с разумни и коректни граждани, които почитат законите.
