Известен българин алармира: В „Пирогов“ е страшно, ето какво се случва!
Хора, в Пирогов е нещо страшно… Днес (бел.ред. неделя) ми се наложи по неприятни причини да посетя „Спешно отделение“ и ми стана ужасно… Гледката е потресаваща и не я препоръчвам на никого…
Това написа в профила си в социалните мрежи Борислав Борисов от Star Reporters.
Ето и наистина страшната му история:
„Опашките са огромни. Хората са изнервени. Всеки иска да пререди другия и да мине. Постоянно се чува как някой е чакал от 2 часа и нищо не се случва. Някои хора се превиват на столовете, други мълчат търпеливо…
Имаше 2-ма човека, които лежаха на движещи се легла. Единият викаше: „Хора, моля ви, помогнете, не виждам нищо, моля ви…“, но доктор не се появяваше… Настана суматоха, но какво да направят хората, освен да тропат по вратите и да търсят доктор… На другото легло лежеше човек, дето все едно го нямаше на този свят. Казвам ви – бая време изкара там самичък…
Пред кабинет 112, дето чаках аз, имаше една баба, която много я болеше всичко и се извиваше от болка, но чакаше над час. То ти става мъчно да я гледаш. До нея имаше детенце на 3 години някъде, дето беше в кръв на главата и не беше приятна гледка, но момиченцето се беше гушнало в техните и си мълчеше…
И си викам сега кой от двамата е с предимство – огромните болки на възрастната жена или момиченцето с родителите, което мълчаливо седеше и може би най-страшното при нея беше минало… Направо ужас!
И си викам в каква държава живея… Гледам чакалнята… То вратите не са сменяни от 40 години. Целите са одрани и без боя. Стените вече са целите мръсни и паднала мазилка на места… И обвинявам държавата и управляващите до какво положение са докарали хората и как работят докторите…
И съм адски гневен и тъжен и си казвам тука можеш да си умреш и никой дори няма да ти помогне. И качвам едно стори в Инстаграм, в което снимам и казвам, че в Пирогов е ужас… И ми е тъжно отново. И ви казвам, че по-зле няма да стане…
Ама става, хора. Получавам съобщение от някаква мадама пред някакъв фонтан. И ми написала „То в Пирогов не се ходи в неделя ха-ха-ха.“ И аз вече подпалих. Защото съм в спешното в Пирогов и определено, щом съм там, има причина да съм там. И получавам звуково съобщение, в което тя казва, че е доктор там… И си казвам: „Леле, как е възможно дори доктор в Пирогов така да реагира…“
А аз очаквам тази пред фонтана да ми помогне, а тя ми се смее, че съм в неделя в Спешното. И ѝ казвам, че за неприятностите няма ден и час… И прекъсваме комуникация на момента…
Тъжна история, хора… Не искам никого да обвинявам. Но не може така. И то в Пирогов… Ако там е така, какво остава за болниците по малките места? Не ни третират като хора… дори докторите! Знам, че има и читави, но ти като си по спешност – просто бързаш и отиваш някъде. Ако докторите ни се смеят, че сме там в неделя, когато не трябва, какво остава?
Бъдете здрави, защото иначе е много страшно!“
