Собственичката на bTV и Yettel: Най-богатата жена в Източна Европа и завоят на запад
Когато най-богатият човек в Източна Европа загива при катастрофа с хеликоптер, почти никой не знае името на съпругата му. Почти три години по-късно това вече не е така. Рената Келнер вече е синоним на семейния бизнес – базираната в Прага империя в областта на телекомуникациите, медиите, финансовите услуги и електронната търговия, в която работят 61 000 души и която оперира в 25 държави. И от която са част българският мобилен оператор Yettel и медийната група около bTV.
С активите си на стойност 43 млрд. долара PPF се превърна в един от основните победители в посткомунистическия преход в Чешката република – успех, който покойният съпруг на Келнер Петр Келнер използва за разширяването на дейността си на бързо развиващите се пазари в Русия и Китай. Но с нахлуването на Путин в Украйна много компании, включително PPF, сега дават приоритет на по-близките до дома локации.
„Първият приоритет беше да осигурим стабилността на PPF, а след това да започнем да развиваме бизнеса отново“, коментира пред Bloomberg последните няколко години Келнер. В комуникация с медията тя споделя за трудния период след внезапната смърт на съпруга ѝ, когато е трябвало да се запознае със сложните операции на компанията.
Осъзнах, че PPF е нещо лично за мен и че моята задача е да подготвя децата ни, така че един ден те самите да имат възможност да поемат ръководството на групата.“
Откакто поема контрола, 56-годишната жена слага своя отпечатък върху компанията. Тя предприе сериозното отдалечаване от Азия – някога основен източник на приходи – и пренасочи вниманието си обратно към западните пазари. Тя избра нов главен изпълнителен директор и се раздели с някои от близките съюзници на покойния си съпруг. Прехвърли компанията под пълна семейна собственост, като изкупи дяловете на двама миноритарни акционери, а след това назначи себе си и трите си дъщери в борда на нова холдингова компания, в която се намират всички техни активи.
Понастоящем най-богатата жена в региона, чието нетно състояние се оценява на около 11.8 млрд. долара според индекса на милиардерите на Bloomberg, Келнер отделя все повече време за вземане на ключови инвестиционни решения. Тя посочва тясното си сътрудничество с главния изпълнителен директор на PPF Иржи Шмейц, един от бившите инвестиционни партньори на Келнер, като основен фактор в нейния подход.
Ако ситуацията го изисква, ние сме в състояние да вземем решения за сделки само за един уикенд“, казва тя. „В PPF се гордеем с това, че реагираме много гъвкаво на инвестиционните възможности.“
Под ръководството на Келнер PPF финализира няколко големи сделки, включително съгласието за продажба на контролния пакет акции в телекомуникационни операции в Източна и Централна Европа на стойност 2.15 млрд. евро на Emirates Telecommunications Group Co. от Абу Даби (б.а. – в това число и „Йеттел България“).
Подразделението за потребителско финансиране на компанията, Home Credit Group BV, също се съгласи през 2022 г. да продаде бизнеса си във Филипините и Индонезия в сделки на стойност около 615 млн. евро (669 млн. долара).
Това спомогна за повишаване на рентабилността на PPF до нивата отпреди пандемията, като през 2023 г. нетната печалба за първото полугодие възлезе на 709 млн. евро. Това е в сравнение със загубата от 406 млн. евро за предходната година, дължаща се най-вече на скъпоструващото изтегляне от Русия.
Въпреки че все още няма точен график за пълното излизане от Азия, „основният фокус на нашия бизнес се премести на запад през последните три години“, коментира Келнер.
С допълнителни парични средства в наличност и по-високи лихвени проценти, които натежават върху оценките на частните и публично търгуваните активи, PPF проучва Европа за нови цели за придобиване. Най-голямата й покупка досега е придобиването на дял в InPost SA, полска компания за електронна търговия, която управлява шкафове за доставки на самообслужване, и в германския телевизионен оператор ProSiebenSat.1 Media SE.
Подобно на покойния си съпруг, Келнер не се изявява публично и строго пази личния живот на семейството си. Тя не би разкрила конкретни инвестиционни цели, които компанията ѝ проучва. Както става ясно от коментарите ѝ пред Bloomberg, PPF планира да запази четирите си основни инвестиционни стълба – финансови услуги, телекомуникации, медии и електронна търговия – но, отбеляза Келнер, „това не изключва по-малки опортюнистични инвестиции“.
Тъй като групата не е типичен инвестиционен фонд с определен хоризонт за задържане на активите си, „можем да бъдем търпеливи“, казва тя и допълва, че „краткосрочната възвръщаемост не е основният параметър при разглеждане на дадена инвестиционна възможност“.
PPF, която днес представлява сложна мрежа от компании, започва своя възход малко след падането на комунизма. Келнер основава компанията в началото на 90-те години на ХХ век. По онова време тогавашна Чехословакия започва да продава държавни активи чрез програма за издаване на ваучери, които хората могат да разменят за акции в компании или да вложат във фондове.
През 1991 г. Келнер създава фонд за придобиване на дялове в 202 компании. По данни на фирмата, която след това става известна като PPF Group, той управлява шестата по големина партида активи по това време. С течение на времето PPF натрупва 20% дял в Ceska Pojistovna, най-големия застраховател в страната, което полага основите на богатството на Келнер. През 2013 г. той продава застрахователните активи на италианската Generali в сделка за 3.3 млрд. долара.
Докато Келнер изгражда империята си, съпругата му се занимава със семейната фондация „Келнер“ – една от първите филантропски организации в Чешката република, която е дарила близо 2 млрд. крони (89 млн. долара) за социални проекти и стипендии. Келнер пренася тази перспектива на новия си пост, описвайки PPF като „социално отговорна (компания), която отива отвъд сферата на бизнеса“.
Наред с PPF, посткомунистическата продажба на държавни активи доведе до появата на няколко други свръхбогати чешки семейства, сред които имотният магнат Радован Витек енергийният магнат Павел Тикач. Компаниите, собственост на милиардери, живеещи в Чешката република, днес наемат десетки хиляди работници из целия континент и играят ключова роля в икономиките на региона.
В същото време те са обект на контрол. В интервю в края на миналата година бившият чешки президент Милош Земан разкритикува процеса на приватизация за това, че е създал рязка разлика в богатството на бившата комунистическа държава. Въпреки това Земан бе основен поддръжник на Келнер и дори му връчи най-високото държавно отличие, след като магнатът загина при катастрофа с хеликоптер по време на пътуване до Аляска.
Наистина ценях Петър Келнер, работихме добре заедно“, казва Земан.
PPF също така попадна под обстрела на местната инвеститорска общност, когато предприе действия за изтегляне на най-голямата търгувана телефонна компания в страната от фондовата борса в Прага, намалявайки пазарната ѝ капитализация, но давайки на групата пълен контрол. Процесът бе финализиран през 2022 г.
Въпреки че повечето близки сътрудници и бивши служители запазиха мълчание относно новото ръководство на PPF, един от бившите миноритарни собственици на PPF, Ладислав Бартоничек, сподели мнението си в интервю за най-големия бизнес всекидневник в страната, Hospodarske Noviny, през септември.
„Отговорността за Рената, която участва много активно, и за следващото поколение е различна“, казва той пред вестника. „Това вече не е компания на един човек – в добрия смисъл на думата. Акционерите ще бъдат по-консервативни. Въпросът е кой от страна на семейството ще бъде най-ангажиран в бъдеще.“
Относно дъщерите си Келнер казва, че „когато са готови, с чиста съвест ще им предам основната отговорност“.
Не се притеснявам за бъдещето, защото те и сега до известна степен участват в управлението на нашите компании.“
