Емануела Толева и Андрей Арнаудов: Рядко се караме, но винаги прилича на война
Тя го вижда за първи път в Гърция, той среща две високи и много красиви момичета в гримьорна на Тв7, без да знае, че ще се ожени за едното
Емануела: Обичам и вечерите, и сутрините, и всичкото време, в което сме заедно
Андрей: Тя ме чака с вечеря и едно крещящо и тичащо във всички посоки 5-годишно момче до нея
24×24 е новата ни рубрика, с която „24 часа“ влиза не само в 2024 година, но и в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения.
В нея ще каним известни „дуети“ – в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях ще е едно – ще са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.
Всеки от двамата ще отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса – една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели – шанс да ги опознаят по-отблизо.
Първите ни гости са тв продуцентът Андрей Арнаудов и красивата му съпруга Емануела Толева, която работи в компанията му „Междинна станция“. Двамата са заедно от 8 години и имат 5-годишен син Васил.
Какво най-много цените в половинката?
Емануела Толева: Няма да изброявам личните му качества, за мен те са много. Най-много обаче ценя това, че думата му на две не става. Пример, който съм видяла още от дете от дядо ми и сигурно затова толкова ценя.
Андрей Арнаудов: Най-много ценя, че Еми уважава личното ми пространство и нещата, особено професионалните, които са важни за мен. Любовта без доверие и разбиране няма как дългосрочно да работи.
А какво ви дразни?
Емануела: Често иска да менажира моето време и разбиране за това как и в какъв ред да се случи нещо спрямо неговото разбиране. Ако може това да е на момента, той ще е най-щастлив! (Смее се.)
Андрей: Много е припряна и винаги бърза. Леко налудничаво е от моя страна това да ме дразни, защото и аз съм такъв. Разликата е, че във важните моменти аз забавям, а тя все още не се е научила на това.
Кои са трите най-любими негови/нейни неща?
Емануела: 1) Тефтерът му, в който по леко старомоден за мен, но много чаровен навик той си пише всички задачи за деня.
2) Очилата му.
3) И нека да разчупим с едни патладжани, сготвени по всякакъв начин.
Андрей: Ако разбирам правилно, става дума за предмети, нали? Слънчеви очила, цветя и чаша с вряло кафе.
Коя е случката с него/нея, която никога няма да забравите?
Емануела: Непосилно е за мен да помня лица и дати, но всичко, свързано с най-важните за мен хора, е незабравимо. Сигурно и той ще се изненада как помня всичко – от първата ни среща та чак до днес.
Андрей: Всяко наше пътуване е незабравимо. Ние живеем, за да пътуваме. Не разбираме хората, които могат да си изкарват по 10-15 дни вкъщи, без да се налага. Това би бил кошмар и за двама ни.
Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Емануела: Всичко избираме заедно. Без музиката. Нея си я слушам сама. Аз съм меломан! Васко (синът им – бел.ред.)прилича на мен в това отношение и знае наизуст всички мои любими песни. Някои пее чисто фонетично, но не се отказва!
Андрей: Храната заедно, филмите заедно, пътуванията заедно. Музика слуша главно тя. Аз до трийсетия си рожден ден взех почти всичката си музика за този живот.
Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Емануела: Обожавам всички наши пътувания, но както скоро четох някъде – “животът не е времето, в което пиете коктейла си на брега на морето, докато сте на ваканция. Животът ви е във всекидневните навици и във времето, което прекарвате със семейството си у дома. Например, докато вечеряте”.
В този ред на мисли обичам и вечерите, и сутрините, и всичкото време, в което сме заедно.
Андрей: Почивните дни, лятото, далечните пътувания и всеки миг в Италия!
Какво помните от първия път, в който го/я видяхте?
Емануела: Всеки от нас беше с друг партньор тогава. Беше в Гърция. През ум не ми е минавало, че ще имаме семейство и ще му родя дете.
Андрей: Беше в една гримьорна по времето на Тв7. Видях две много високи и красиви момичета (близначките Емануела и Доротея – бел.ред.), но изобщо не ми е минало през ума, че едната ще ми стане жена. После мина много време, докато реално се запознахме.
Кога разбрахте, че го/я обичате?
Емануела: Трябваше ми малко време. Вече можех да различавам влюбване от любов.
Андрей: Мисля, че отначало го знаех, но ми трябваха няколко месеца да си повярвам. (Смее се.)
Знаете ли кой е любимият му/ѝ филм, книга, цвят?
Емануела: Филм – La Vita e bella (“Животът е прекрасен” на Роберто Бенини – бел.ред.), книга – не, цвят – оранжев.
Андрей: Филм – не, книга – не, цвят – черен.
Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Емануела: Много си приличаме, даже не мога да се сетя.
Андрей: Аз съм мъж, а тя е жена, това все пак са си две различни планети!
По какво си приличате най-много?
Емануела: В светоусещането. Мирогледите ни много си приличат, така се и познахме в началото. И двамата уважаваме личното пространство на другия. Ама истински!
Андрей: По страшно много неща. Темпо, желание за преживявания, любопитство към живота, нетърпение, дисциплина, много, много неща.
Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можете?
Емануела: Винаги, когато Андрей чувства болка или има неприятност, бих дала и направила всичко да облекча преживяването му. Мисля, че това е много естествено, когато имаш чувство на обич към даден човек. А аз обичам много Андрей!
Андрей: Страхът ѝ от болести, и от края.
Как се променя любовта ви във времето?
Емануела: Обичаме се повече и се разбираме повече един друг.
Андрей: Мисля, че се обичаме повече с времето.
Как се променихте вие в тази любов?
Емануела: Променила съм се със сигурност. Може би той трябва да отговори на този въпрос. Важно е, че промените не са ми тежали и са се случили неусетно.
Андрей: Трудно е да се каже, много се промених, но не само заради нея. Аз още преди това бях почнал да се променям. Но тя ме научи да не живея сам. Въпреки че аз винаги съм имал жени до себе си, за пръв път съм част от семейство с нея.
Как бихте описали партньора си на друг човек?
Емануела: Не искам да го описвам на никого… Това си е моят Андрей. (Смее се.)
Андрей: Не виждам причина да я описвам на други хора.
Какво не бихте простили на другия?
Емануела: Може би една от промените в мен през годините е, че престанах да бъда крайна. Не зная дали има такова нещо и ако има, какво е то. Искрено не искам да мисля в тази посока.
Андрей: Не знам. Мисля, че не е добре да се казва, че има непростими неща. Надявам се да не го проверяваме в реалността.
Какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?
Емануела: И двамата търсим вината в себе си, понякога и без повод. Често се самобичувам без всякакъв резон. Мисля, че това е симптом.
Андрей: Аз съм човек, който постоянно се самонаказва и е недоволен от себе си. Когато правя грешки, се старая да намирам сили искрено да се извиня. Голяма част от хората ги е страх от това.
Защо го/я обичате?
Емануела: Не зная, просто го обичам… Заради всичко, което е.
Андрей: Не би трябвало този въпрос да има един отговор. Мисля, че въобще не би трябвало да си го задаваме.
Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?
Емануела: С усмивка. Изпитвам радост, когато се прибере вечер у дома. Е, и с вечеря. Понякога ме предупреждава деликатно и завоалирано, че е тръгнал към вкъщи, за да си знам, че е много гладен и е време да сложа масата! (Смее се.)
Андрей: Тя ме посреща. Аз винаги се прибирам последен. Чака ме с вечеря и едно крещящо и тичащо във всички посоки 5-годишно момче до нея.
Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?
Емануела: Никога не сме имали проблем или какъвто и да е казус относно времето, което прекарваме заедно или всеки поотделно.
И двамата обичаме да прекарваме време и заедно, и всеки сам със себе си, с хобитата си или с приятелите си. Това е едно от нещата, които много ценя във взаимоотношенията ни.
Андрей: Стараем се всеки да има лично пространство. Обичам да оставам сам, когато имам проблеми. Проблемите са си мои, радостите би трябвало да са общи. Не защото тя не се интересува от грижите ми, а защото аз съм такъв.
Чувствате ли се свободни във връзката си – да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?
Емануела: Да, мисля, че това да чувстваш свобода, е важно.
Андрей: Да! И смятам, че това е много здравословно. Хората, които са постоянно залепени, ме ужасяват. Аз и с приятелите съм така от дете. Хубавото е, че и тя мисли като мен.
Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?
Емануела: Генерално Андрей е подкрепящ. Понякога подценява моите женски преживявания и казуси, но май това е много нормално. Мъж!
Андрей: Подкрепя ме, но понякога, когато имам проблеми и съм нервен, и тя става леко агресивна.
За какво се карате най-често и как решавате споровете?
Емануела: За тези почти 8 години имаме няколко много шумни караници. Сигурно се броят на пръстите на двете ръце, но както вече споменах, аз помня всичко с Андрей. Тях също. Ето това е голяма наша разлика, сега се сетих. Той има много кратка памет за скандалите, аз помня и съм в емоцията по-дълго. Тук той би казал: “Нормално, жените са по-злопаметни!”.
Андрей: Рядко, но много бурно се караме. Няма определена тема. Различни са причините, но винаги прилича на война.
Има ли навик, който искате другият да промени?
Андрей: Аз за нея – да е по-малко хаотична, по-подредена, а тя за мен, предполагам – да не слагам епитети, когато съм гневен.
