Брат ми се увълчи – иска всички наследствени имоти само за себе си
Здравейте, мили хора. Искам да споделя с вас моята история, защото се надявам, че така ще ми олекне. През последните месеци много ми се насъбра и имам нужда да излея душата си.
Преместих се да живея в Испания преди повече от 20 години. С моя мъж – също българин, създадохме семейство и имаме две прекрасни деца.
Слава на Бога, здрави сме, работим и нищо не ни липсва. Главоболията започнаха преди около половин година, когато си отиде татко…
Мама не е сред нас от близо две години. Брат ми, който живее в близкия град, изведнъж реши, че всички имоти на село му се полагат по право.
Първоначално бях шокирана от наглото му поведение, после се опитах да поговоря с него, но без резултат.
Все ми повтаря, че аз съм в чужбина от 20 години и той се е грижил повече за родителите ни и това му дава право да наследи всичко – двуетажната къща с огромния двор и няколко ниви.
Лошото е, че има и документи, според които той наследява всичко.
Не мога да си кривя душата, той се е грижил за нашите повече докато бяха живи.
Аз се прибирах по празници и за около един месец всяко лято. Не вярвам обаче мама и татко да са оставили всичко на брат ми, а за мен – нищо. Все си мисля, че Асен е фалшифицирал всичко и затова сега водим тази грозна битка…
Не ме разбирайте погрешно, не съм опряла до тези пари, но въпросът е принципен. Този човек до такава степен се увълчи, че иска още и още…
Има няколко успешни бизнеса, пари не му липсват, позволява си много неща. Аз съм щастлива, че той е успешен, че има финансова възможност, но не разбирам за какво ги трупа.
Вярно е, че жена му има нужда от повече средства… Тя е от онези “кифли”, които не обличат една и съща дреха два пъти. Няма и един ден трудов стаж и живее на негов гръб.
Двамата имат едно дете и то, горкото, вижда повече бавачки, отколкото собствените си родители.
Преди няколко седмици намерих читав адвокат и мисля да си търся правата!
Първоначално си казах, че няма смисъл да си съсипвам нервите, но откъде накъде някой ще вземе храната от моята чиния?!
Това, че живея в чужбина, не означава автоматично, че съм милионерка.
Да, имам пари, но в крайна сметка съм се потрудила здраво за тях. И за всяко нещо, което съм си купила, съм се лишила от друго – я от семейна ваканция на екзотични места, я от сън, я от нещо друго.
Искрено се надявам да му дойде акълът и да се сдобрим, но едва ли… Явно само аз съм си мислела, че сме си близки, просто защото сме роднини.
Все пак се надявам всичко да се подреди по възможно най-добрия за всички ни начин!
Милена
