Германец се влюби в дъщеря на шаман и остана в Амазония
Това е историята на един мъж, който напуска удобствата на Европа, за да бъде с жената, в която се влюбва от пръв поглед. А любовта му го отвежда дълбоко в джунглите на река Амазонка. Животът на Кристиан се преобръща преди 14 години. Той пропътува целия свят, за да бъде с жената, която обича и заживя в индианско племе в джунглите на Амазонка, малко под Екватора.
Годината е 2010, а Кристиан Бланкенхорн е млад компютърен специалист и с колеги е решил да преживее едномесечно пътуване в Южна Америка. Това е началото на една история с неочакван край.
„Последната част от пътуването беше точно тук, където срещнах съпругата си. Тъй като бяхме туристи ни предложиха да ни покажат някои индиански ритуали. Тогава ние двамата се видяхме. Беше любов от пръв поглед. Докато се снимахме забелязах, че симпатиите ни са взаимни. Малко след това една възрастна индианка извърши на техния език някакъв ритуал, тогава не разбрах нищо, защото още не говорех португалски. Но гидът ни ми преведе, че трябва да отида до бъдещата си жена, защото тя иска да ми каже нещо. Тогава си разменихме контактите във Facebook. Но пътуването ми с групата трябваше да продължи веднага, имаше стриктен план. И така в другия край на Бразилия, където имаше достъп до интернет отворих социалната мрежа и имах съобщения, отговорих. И така прекъснах ваканцията с колегите ми. Те продължиха, а аз се върнах и прекарах остатъка от времето в джунглите на Амазонка и така задълбочихме приятелството си с бъдещата ми съпруга“, разказва Крис.
Решението, че желае да се премести в гъстите бразилски джунгли, след края на екскурзията, идва бързо, но Кристиан знае, че за тази стъпка е нужда подготовка. Като млад компютърен специалист трябва да натрупа капитал. Така Кристиан и Умуси поддържат връзка от разстояние, а при всяка възможност той пътува до Бразилия.
През 2015 г. Кристиан заминава за Саудитска Арабия, където работи в продължение на 6 години. След като те изминават, германецът казва сбогом на модерния свят.
„Обществото на местните индианци ме прие като един от тях още в самото начало. Аз вече не бях туристът, въпреки, че преди трайното ми заселване тук пътувах между индианското племе и модерния свят. Но когато се преместиш от цивилизацията в джунглата се променя цялото ти виждане за живота. С днешна дата вече се считам за жител на джунглата“, споделя той.
Новият жител на джунглата създава семейство с дъщерята на шамана в племето и така образът на европейския турист остава в миналото. В джунглата се раждат и двете дъщери на Кристиан и Умуси.
„Тук имаме докато стига погледът ти простор, имаме горите. Имаме езеро буквално пред входната врата, училище в селото, основната инфраструктура е налице. Ако искаме, можем да скочим в езерото, да стигнем до крайбрежието и до някой плаж, за да погледаме делфините или просто да си почиваме.
Животът тук е почти винаги навън. Нямаме къщи в класическия смисъл на думата, разполагаме с малки хижи, които се заключват и може спокойно да се спи вътре. Не са пригодени за повече, защото просто животът е навън. Ако имаш сенчеста веранда, ако мога да се изразя така, това е твоят хол. Сега например вали и водата влиза вътре в постройките, но тук е така“, разкрива германецът.
Но какво е джунгла без опасности? Оказва се, че с Кристиян ги възприема по съвсем различен начин от повечето европейци.
„Нашият домашен крокодил е в езерото пред вратата. То се нарича „Змийското езеро“ и в началото е било пълно със змии и други влечуги. А крокодилът редовно ни посещава и се приближава към нас. Обикновено идва, когато жена ми готви риба. В джунглата има скорпиони, змии, мравки, които могат да причинят доста болка.
Имаме си ягуар, отровни насекоми, както и такива, причиняващи болки и алергии. Но тези опасности се случват много, много рядко, джунглата крие обаче по-големи опасности, като речните пирати. Но мисля, че животът тук е по-безопасен сравнено с големия град и трафика там“, коментира Крис.
Като истински местен той взима проблемите на региона, в който живее присърце. „Големият проблем е, че амазонските гори се унищожават с огромна скорост. Унищожава се от пожари, също така и периферията – саваните биват унищожавани. Всичко това, което трябва да бъде избягвано в контекста на глобалното затопляне, тук се случва.
Климатичните промени от една страна са налице, но те не би трябвало да са толкова голям проблем тук, защото Амазония е огромна екосистема. Човешката намеса и конкретно обезлесяването допринася за ефекта на климатичните промени и унищожава тази екосистема. Тази година го забелязах – тук преживяваме рекордна суша“, обяснява той.
Кристиан и Умуси основават асоциация „Крокодил и пираня“ с мисъл за бъдещето по тези земи.
„Ние се грижим в момента за децата, които растат тук. Ангажираме ги със спорт и допълнително образование, набавяме хранителни продукти. Опитваме се да откриваме потенциала в децата и да ги насочваме в зависимост от силните им страни. Обръщаме внимание на езиковите знания и опазване на околната среда“, заявява той.
По всичко изглежда, че Кристиан е открил смисъл на „домът е там, където е семейството“, а Европа за него е далеч. „Оставам тук, в джунглата е моят живот. Дали ми липсва Европа? Тя е прекрасно място, с тази културна свързаност между страните. Европа е богата, но този ритъм от вкъщи на работа и обратно е прекалено изразен. Консумацията в западното общество е прекалена“, категоричен е той.
