Като била малка децата й се подигравали, а днес си хапят пръстите, щом я видят
Днешната ни героиня е родена на 6 януари 1986 г. в малко башкирско село. Малко след раждането й, в търсене на по-добър живот, семейството се премества в миньорския град Еманжелинск (Русия).
Опитвайки се да изхрани семейството си – себе си, жена си и двете си дъщери, баща й работел в мината от сутрин до вечер. Това не можело да не се отрази на здравето на мъжа и когато най-малката му дъщеря бил на 14 години, той починал поради тежко заболяване. Започнали наистина трудни времена.
Детството на момичетата не било никак леко. Заради „нестандартния“ си външен вид те често били обект на тормоз от връстниците си, особено по-малката Ирина. Едва в късните си тийнейджърски години тя най-накрая успяла да осъзнае, че високият й ръст и необикновените й черти са голям дар.
И в този момент вече със сигурност се досещате, че говорим за супермодела Ирина Шейк.
В училище Ира често била дразнена. Нейният ярък външен вид станал причина за обидни прякори: „пръчка“, „кула“, „чунга-чанга“. Момиченцето често се прибирало разплакано. Нито аргументите, нито убеждаването, нито приказката за грозното патенце помогнали. Момичето намирало утеха само в свиренето на пиано.
Ирина също така дълго време смятала и левичарството си за недостатък. Не без упреци от учители, които непрекъснато й правели забележки за това. За щастие, днешните деца левичари не изпитват нищо подобно.
Момчетата или не обръщали внимание на Ира, или я избирали за обект на присмех. Тя постоянно трябвало да доказва, че не е по-лоша от другите.
Справяйки се отлично в ученето, и през ум не й минавало, че животът й скоро ще се промени коренно… Скоро тя станала световноизвестен модел.
