Следващата сряда предстои един от най-магичните празници-Ритуалите се спазват още сутринта!

Става въпрос за Игнажден. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и в дълбоките традиции на българите е повратна точка в годината, която е преход и начало на новата година. Денят се смята за  Млада година , Нов ден,  Млад месец , Полаз или  Полазовден .

Кой пръв прекрачва дома ви ?

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.

Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището.

Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича „спохожняк“, „полазник“ и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия.

Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест – да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините „Славите ли Млада Бога“, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го „пазят“.

Поверия за Игнажден

• Ако на  Игнажден

• Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
• Добре е, ако на  Игнажден , а също и по Коледа вали сняг.
• Ако на Игнажден времето  е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
• Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
• Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
• Не се иска и не се дава нищо назаем.
• Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
• Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Имен ден празнуват : Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни. Честит празник!