Вдовец ежедневно почиства двора на по-възрастната съседка, която е на легло, но един ден не я намира вътре
Един черешов пай, няколко ястия и добротата на Ноа му помогнаха да се сприятели със старата си съседка, госпожа Гарнър, която му беше много благодарна, че ежедневно почистваше двора ѝ с лопата. Но един ден тя мистериозно изчезва и той открива в двора й безлюдна табела “ПРОДАВАМ”.
Докато Ноа седеше на кухненската маса в новия си дом, не можеше да не се запита как животът му е взел странен обрат през последните няколко месеца. Преди шест месеца той загубил съпругата си от рак и приел ролята на самотен баща.
Крис, Тим и Хари бяха тихи, послушни деца, но Ноа се опитваше да балансира между родителството и работата. Той беше учител и един ден получи предложение за работа от малко училище в отдалечен район. Работното време било по-малко, а заплащането не било голямо, но Ноа приел, надявайки се да намери по-добър баланс в живота.
“Предполагам, че не всичко е било лошо”, каза си той, когато на вратата се позвъни. Когато отвори вратата, откри на прага й възрастна жена. В ръцете си държеше черешов пай, а когато го видя, на устните ѝ се появи малка усмивка…
“Здравей, млади човече!” – каза тя весело. “Аз съм госпожа Гарнър и живея в съседство с вас. Виждаш ли, хубаво е да имаш нови приятели, затова реших да те посетя. Ето, това е за теб и твоите малки деца – добави тя, като протегна пая.
“О, това е наистина мило от ваша страна – каза Ноа срамежливо и го прие. “Аз съм Ноа, между другото. Благодаря за пая. Искаш ли да пиеш чай?”
“С удоволствие, благодаря ти”, каза тя и се усмихна.
Всички ние сме свързани с връзките на човечеството и се нуждаем един от друг.
И така, Ной ѝ поднесе чай и бисквити и ѝ каза, че се е преместил в нова къща след смъртта на съпругата си.
“Сигурно ви е трудно – извини се госпожа Гарнър. “Но тази възможност за работа звучи добре. Радвам се, че я приемаш.”
“Благодаря”, каза Ноа. “Малко е самотно тук. Не познавам никого, а децата ми… не се чувствам в безопасност да ги оставям сами.”
“О, скъпа, тогава можеш да се възползваш от помощта!” посъветва госпожа Гарнър. “Живея сама и нямам никого. Какво ще кажеш да ти помогна?”
“Благодаря, но… сигурен ли си? Не искам да те натоварвам.”
“Винаги! Винаги съм щастлива да помогна – отвърна госпожа Гарнър.
“Като стана дума за това”, Ноа направи пауза. “Забелязах, че дворът ви има нужда от почистване с лопата… Преместих се тук преди седмица и виждам, че нямате помощници. Какво ще кажете да го почистя вместо вас?”
“О!” – засмя се тя. “Аз съм стара птица, скъпи, и нямам нужда от това”.
“Моля те”, настоя той. “Искам да го направя за теб.”
“Е, щом настояваш, значи всичко е наред. Благодаря ти, Ноа.”
Така Ноа започнал да копае всеки ден двора на госпожа Гарнър и скоро те станали добри приятели. Той знаеше, че тя е крехка и самотна и има нужда от помощ, затова често я посещаваше и ѝ помагаше.
Една сутрин Ноа закъснява с разчистването на снега и госпожа Гарнър си чупи бедрото, след като се подхлъзва на леда. Той веднага набрал номер 911 и останал до нея, докато пристигнат парамедиците.
За съжаление госпожа Гарнър била прикована към леглото и не можела да се движи. Ноа и неговите трима малки супергерои се грижеха за възрастната дама, носеха ѝ топла храна и слушаха прекрасните ѝ истории.
Ноа също така научи госпожа Гарнър да ходи отново, надявайки се да я мотивира да стане от леглото и да излезе от къщата. Понякога той се чудеше защо в дома ѝ няма семейни снимки и веднъж се опита да я попита за това, но тя се разплака и той не я попита нищо повече.
Един ден Ноа се отби в дома ѝ за вечеря и остана озадачен, когато тя го помоли да спре да ѝ помага.
“Нямам нужда да ми копаеш алеята и не възнамерявам да излизам от къщата, Ноа”, каза тя.
“Добре ли сте, госпожо Гарнър?” – попита той объркан. “Притеснява ли ви нещо?”
“О, какво би притеснило една стара дама като мен? Аз просто искам да остана в къщата си и не искам да съм в тежест.”
“Вие не сте бреме, госпожо Гарнър – нежно обясни Ноа. “Щастлив съм да ви помогна, точно както вие ми помагате с моите деца. И целият ни труд ще отиде напразно, ако не започнете да ходите отново! Искам да ви помогна.”
Със сълзи на очи госпожа Гарнър каза: “Ти имаш прекрасно сърце, скъпи. Благодаря ти за всичко, което правиш за мен.”
“Няма проблем, госпожо Гарнър. Аз просто ви връщам услугата”, каза Ноа на възрастната жена през този ден.
Не знаеше, че след седмица тя ще си отиде и той ще намери в двора ѝ табела “ЗА ПРОДАН”.
Тази сутрин Ноа се изненада, когато не я намери вкъщи. Той имаше резервен ключ, така че можеше да влезе в къщата на госпожа Гарнър. Изведнъж той видя един млад мъж да наднича в двора.
“Да?” – извика Ноа от предната веранда. “Имаш ли нужда от нещо?”
Мъжът се напрегна. “Ами, кой сте вие?” – попита той.
“Аз съм съсед на собственика – представи се Ной. “А вие сте…”
“Аз съм Петър”, каза мъжът. “Всъщност съм неин син. Просто проверявах каква работа е необходима тук, преди къщата да бъде продадена…”
Питър каза на Ноа, че е преместил госпожа Гарнър в старчески дом и обявява къщата ѝ за продажба.
Ноа го попита за адреса на старческия дом и защо никога не я е посещавал, а Питър каза: “Миналата седмица се преместих тук заради една възможност за работа, а жена ми и децата ми имат нужда от мен… Мама напоследък се нуждае от много помощ; знаеш какво имам предвид, нали? Не мога да бъда до нея, тъй като имам собствено семейство, затова я преместих в дом за възрастни хора”.
Ноа се почувства зле, че синът на госпожа Гарнър не се интересува от нея, и изведнъж си спомни колко депресирана беше преди седмица. Когато я посетил, тя се разплакала в раменете му, обяснявайки колко самотна се чувства, след като съпругът ѝ починал и Питър се изнесъл.
Ноа настоява тя да се премести при него и децата му, но тя отказва, заявявайки, че не иска да го притеснява. Но когато на следващия ден той се върнал с децата си и отново се опитал да я убеди, тя не могла да откаже.
“Вие бяхте семейство за нас, госпожо Грейнър”, каза ѝ Ноа. “И ние никога не сме ви смятали за отговорност. С удоволствие бихме ви приели у дома!”
И така, докато тя беше отхвърлена от сина си, Ной и децата му дадоха любящ дом на госпожа Грейнър. А Питър скоро вкуси от собственото си лекарство.
Когато Ной отишъл да вземе децата си от училище, той срещнал Питър пред кабинета на директора и научил, че дъщерята на Питър се държи много неуважително с учителите и другите старци.
“Е, децата правят това, което виждат”, каза му ядосано Ной, докато си тръгваше с децата, а Петър се смути от стореното. Няколко дни по-късно той се появи на верандата на Ной и се извини на госпожа Гарнър, че не е бил добър син.
С времето Питър се промени към по-добро и сега често проверява госпожа Гарнър.
