Тийнейджърка се срамува да покани по-възрастната си майка на дипломирането, докато не чува гласовата ѝ поща от болницата
Една тийнейджърка смята, че старата ѝ майка не е достатъчно красива, за да бъде представена на родителите на съучениците ѝ, и я откъсва от церемонията по дипломирането ѝ. Тя съжалява за действията си скоро след това, когато получава гласова поща от майка си.
Зоуи е малко по-голяма от орех, когато Мириам се заема да се грижи за нея. Тя отглежда момичето сама и прави всичко възможно. Но за съжаление тази любов не е била достатъчна за сърцето на Зоуи.
Тийнейджърката презираше Мириам, защото тя беше по-възрастна от повечето майки. През по-голямата част от гимназията на Зоуи никой не знаеше, че тя има майка, защото Мириам не отговаряше на нейните “стандарти” за майка.
“Това ли е баба ти, Зоуи?” – попита една от съученичките ѝ, когато Мириам неочаквано се появи в училището, за да я вземе. Лицето на Зоуи се сгърчи, когато я видя, и последва огромна кавга за това как Зоуи се срамува от Мириам…
“Защо дойдохте в моето училище? Защо не можеш просто да ме оставиш на мира, мамо?” – крещи й тя.
“Но Зоуи…” Мириам се защити. “Какво лошо има в това, че искам да взема дъщеря си от училище?”.
“Всичко е наред, мамо! Погледни те. Изглеждаш стара! Всички предположиха, че си ми баба! Всеки ден носиш изтъркани дрехи на работа, гримът ти не скрива бръчките и изглеждаш ужасно. Най-малкото, което можеш да направиш за мен, е да ме оставиш на мира!”
“Зоуи!” – въздъхна Мириам. “Не знаех, че ме мразиш толкова много!”
Връзката между майка и дете се корени в любовта и грижата, а не непременно в утробата на майката.
“Омраза е толкова малка дума, мамо. Не те искам тук” – изръмжа тя и затръшна вратата на спалнята си пред лицето на Мириам.
Мириам беше наранена от това, че Зоуи се срамува от нея. Не можеше да повярва, че всичките ѝ години на любов и грижа за Зоуи са довели до това. За съжаление това беше само началото на катастрофата, която ги очакваше…
Мириам си тръгна с натежало сърце, като не искаше да повярва, че Зоуи може да се отнася толкова пренебрежително към нея. Дълбоко в себе си тя се чувстваше сякаш се е провалила, че отношенията, които е култивирала с дъщеря си, са се оказали напразни.
Може би не съм била добра майка. Може би възпитанието ми е било погрешно!
След този ден всичко се променило. Зоуи започна да избягва Мириам и дори не искаше да говори с нея. Вечерите им бяха тихи, без обсъждане на дните им, а Зоуи рядко се прибираше вкъщи през уикендите.
Мириам се чувстваше самотна и необичана. Тя се страхуваше, че сближаването със Зоуи ще я отблъсне още повече, затова започна да наблюдава “линията”, която Зоуи очертаваше между тях.
Мириам се беше отказала да подобрява отношенията си със Зоуи, но не беше забравила отговорността си като майка. Тя щеше да продължи да приготвя храна за Зоуи, да се грижи за нуждите ѝ и да следи тя да не пропуска нищо.
Понякога обаче нещата могат да се провалят, дори когато даваме всичко от себе си.
Един следобед Мириам се прибира от работа рано, когато чува гласове от стаята на Зоуи. Тя забелязала, че вратата на спалнята на Зоуи е леко открехната и видяла, че един от приятелите ѝ е вкъщи.
Мириам била уморена, но все пак почукала на вратата и попитала дали имат нужда от нещо.
“Снощи направих малко пудинг. Момичета, ако искате, може да си вземете”, каза тя мило.
Зоуи извърна очи. “Моля те, мамо! Ние не сме деца. Ще си поръчаме пица по-късно!” – каза тя, като стана от леглото и затръшна вратата.
Мириам въздъхна тъжно и се обърна, за да отиде в стаята си, но това, което чу след това, я спря на пътя.
“…Това е нелепо, Аманда! Не мога да доведа мама на дипломирането… Не искам да бъда клоун! Всички ще ме съдят, като видят, че имам СТАРА майка! Не знам защо ме е родила толкова късно!”
Очите на Мириам се наляха със сълзи, когато чу Зоуи да казва на Аманда колко се е притеснила да я покани на церемонията по дипломирането.
Не мога да повярвам, че ме отряза… Къде сгреших във възпитанието ѝ?
Мириам плака цяла нощ и не излезе от стаята си за вечеря. На следващата сутрин Зоуи забеляза колата на Мириам, паркирана на алеята им, и се изненада, че Мириам не е тръгнала за работа. Но не се замислила и продължила по пътя си към училище.
По-късно същия ден, когато се прибра вкъщи и не намери обяда на масата със залепена бележка, както винаги правеше Мириам за нея, Зоуи се напрегна.
Какво се е случило? Мама болна ли е?
Зоуи отиде в стаята на Мириам, но не я намери там. Тогава на вратата се позвъни и съседката им ѝ съобщи, че Мириам е откарана в болница, защото е получила инсулт.
“Ще се оправи ли тя?” Зоуи попита съседката си, която поклати глава. “Не знам, скъпа. Нека се надяваме на най-доброто. Можеш да дойдеш в дома ми за обяд. Мириам е добра съседка и винаги ми е помагала”.
След това измина една седмица, но Мириам не се прибра у дома. Състоянието ѝ се влошаваше, а Зоуи се притесняваше да я посети. Тя се мразеше за това, което си беше пожелала в нощта преди Мириам да бъде откарана в болницата.
“Наистина не искам мама да се появи на дипломирането ми! Може ли тя просто да изчезне от живота ми за една нощ? Моля те, Боже, помогни ми поне веднъж!” – беше казала тя преди седмица.
Тези думи звучаха в ушите на Зоуи с наближаването на деня на дипломирането. Макар че Мириам винаги е била толкова любяща и грижовна към нея, в замяна тя се отнасяше към нея само грубо.
Зоуи се взираше в роклята си на леглото, в грима на тоалетката и в токчетата, които си беше купила за специалния ден, след като беше спестила джобните си пари. Тя седна на тоалетката, за да се гримира, но когато видя снимката на нея и Мириам на нощното шкафче, се разплака.
“Аз съм толкова ужасен човек!” – проплака тя. “Бях толкова егоцентрична, че не ми пукаше за никого, освен за мен самата. Мамо, не исках да се разболееш. Наистина. Просто не исках да присъстваш на дипломирането. Но сега просто съм толкова сама без теб. Не заслужавам любовта и грижите ти. Трябва да ме мразиш! Съжалявам. Наистина съжалявам…”
Докато плачеше и мислеше за Мириам, малкото очна линия в очите на Зоуи се размаза. В крайна сметка тя реши да не ходи на дипломирането, но три часа преди събитието провери едно известие на телефона си и промени решението си.
Мириам ѝ беше оставила гласова поща и Зоуи се втурна към болницата, след като я изслуша.
“Здравей, моето сладко бебе. Съжалявам, че съм болна и не мога да дойда на дипломирането ти. Знам, че ще изглеждаш като принцеса в роклята, която сама си купи. Повече от седмица правиш малки приготовления за специалния си ден, хън, и трябва да отидеш. Обичам те. Нека поговорим, след като се върнеш. Трябва да ти кажа нещо, тъй като се опасявам, че не разполагам с много време”.
Когато Зоуи пристига в болницата, тя се втурва към отделението на Мириам. “Съжалявам, нямате право да влизате”, спрял я един лекар, но тя обяснила, че е дъщеря на пациентката, и той я пуснал за пет минути.
“Зоуи? Какво правиш тук? Не трябва ли да си…”
Преди Мириам да довърши, Зоуи се затича към нея и я обгърна с разтворени ръце. “Много съжалявам, мамо. Обичам те и ми липсваш.”
“О, моето бебе, аз също те обичам!” – извика Мириам и я прегърна. “Но, скъпа, ще закъснееш за дипломирането си.”
“Не ми пука, мамо! Ти искаше да ми кажеш нещо, нали? Не ми пука за нищо друго, освен за теб!”
“Зоуи – каза Мириам, като нежно държеше ръцете ѝ. “Аз не съм ти майка…”
“Какво? Мамо, какво си…”
“Ти беше новородена” – започна Мириам, докато разкриваше шокиращата истина на Зоуи.
Ръката на Зоуи отиде към устата ѝ в шок.
Оказало се, че Мириам не е биологичната майка на Зоуи. Дъщерята на Мириам е напуснала дома си, за да направи кариера на модел в Европа, и никога не се е върнала. Тя не искала детето да я придружава, затова оставила дъщеря си Зоуи при Мириам.
Бащата на Зоуи е починал, преди да се роди, и разширеното им семейство не е искало да се грижи за нея. Мириам решава да не изоставя внучката си и я отглежда сама.
“И това е истината, Хън. Съжалявам, че я скрих от теб, но…”
“На кого му пука?” – каза Зоуи. “През всичките тези години съм виждала само как се грижиш за мен. Ти беше до мен, когато майка ми не беше. Ти си моята истинска майка и аз те обичам. И ако присъствам на дипломирането тази вечер, мамо, то няма да е без теб…”
Зоуи поиска разрешение от лекаря и макар че се наложи да я убеждава малко, Мириам най-накрая я придружи в инвалидна количка на церемонията по дипломирането. “Тя е моята жена-чудо!” Зоуи гордо представи майка си на всички, което предизвика сълзи в очите на Мириам. И като по чудо Мириам скоро се възстановила.
