Иво Сиромахов: Времето на Живков беше рай за посредствените и ад за нормалните хора

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

„Тази наивна носталгия по „бай-Тошовото време“ е основана върху неудовлетвореността от настоящето. Голяма част от хората не харесват живота си и търсят вината за това извън себе си. Те вярват, че им е отнето нещо, което заслужават, че някой трябва да се погрижи за тях, да им осигури някакви неща, да ги дундурка. Оттам идва носталгията по онова време. Но тези хора вероятно са забравили, че евтиният и предвидим живот при режима на Живков вървеше ръка за ръка с репресии, с мачкане на предприемчивите и талантливи хора, с липса на всякаква свобода, с невъзможност да се развиваш. Времето на Живков беше рай за посредствените и ад за нормалните хора“, сподели Иво Сиромахов – писател и телевизионен водещ.

„Тези нагласи са устойчиви и траят вечно. Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само два гроша, децата ни се изучиха, всяко лято ходехме на почивка в Диарбекир. А сега тия сичко съсипаха“, допълни той.

„Хората, които не се справят с живота си, бягат в миналото или се надяват на бъдещето. А това са фикции. Животът е само днес.

Аз не виждам политически хаос. Напротив, виждам напълно отчетлив порядък – обществото ни се движи според примитивните закони на силата. Живеем в някакъв Дикенсов капитализъм, в който по-силните изяждат по-слабите. А по-силните са такива не защото са по-умни, по-талантливи, по-работливи или по-способни, а защото са наследили някакви комунистически капитали и контакти.

Всички, които днес са във властта, произхождат от такива среди. Българската демокрация не започна с равен старт. Тя тръгна от една тежка несправедливост, която и до ден днешен не е поправена. Комунистическият режим беше обявен за престъпен със закон, но престъпленията му не бяха наказани. Неосъдени останаха лагерите, убийствата, грабежите. Държавна сигурност мимикрира в някакви икономически полулегални структури, които и до днес диктуват правилата в бизнеса и политиката. „Изпират“ политици с криминално минало. Опитват се да заличат спомените за престъпленията. Внушават ни, че миналото няма значение, че „каквото било – било“, каза още Сиромахов.

„Но аз съм от хората, които имат памет. И няма да простят. Протестите останаха само в социалните мрежи, защото хората, които протестираха през улиците и площадите, няколко пъти бяха брутално излъгани – първо през 1989, после през 1997, после през 2013 и последно – през 2020-а. След всички тези протести някакви тарикати осребряваха обществената енергия и веднага забравяха за хората, които са ги докарали на власт. Логично е вече да няма енергия за протести.

Културата не е въпрос на субективна оценка. Нивото се вижда по мръсотията на улицата, по новата архитектура, по отношението към просвещението.

Будни и смислени хора има във всяко поколение. Но днес те са аутсайдери. Сегашното време е на консуматорите. Съвременните хора не се съревновават в самоусъвършенстване, а в това кой е облечен с по-маркови дрехи, кой ще изяде и изпие повече. И затова са вечно нещастни. Защото с каквито и маркови дрехи да си, колкото и да изядеш и изпиеш, винаги ще има някой, който е с по-скъпи дрехи от теб и яде и пие на по-луксозни места. В това състезание победители няма. Има само разочаровани.

Ако човек има чувство за хумор, няма как да го загуби. Обидчиви са само глупавите хора, тези, които се вземат на сериозно и смятат, че шегите накърняват егото им“, заяви писателят.

„Няма как да седна на една маса с такъв човек – Борислав Михайлов. Той трябва да седи не на маса, а на подсъдимата скамейка.

Преди 30 години Емил Костадинов просто вкара един случаен гол. Това изобщо не е достатъчно, за да станеш голям спортист. Изискват се много качества, които хората от ръководството на футболния съюз очевидно не притежават. Ако преди 30 години сме ги надценявали под влияние на еуфорията от няколко спечелени мача, днес ясно се вижда колко струват“, сподели мнението си Иво Сиромахов.

„Не знам, а и не ме интересуват проблемите на столицата и новия кмет. Не живея в София от десет години и проблемите са далеч от мен. Предполагам, че кметът и общинските съветници общуват редовно с избирателите си и те им казват какво трябва да се направи.

Мерките за спирането на убийствата по пътищата отдавна са измислени. Не е нужно да откриваме топлата вода. Да видят как се прави в другите европейски държави и да ги приложат тук. Забелязал съм, че шофьорите, които в България карат като ненормални и избиват комплексите на несбъднатата си мъжественост, когато отидат в чужбина, стават кротки като мишленца и карат дисциплинирано. Значи има начин“, сподели Сиромахов.