Овдовял баща на дете с множество увреждания: Ходя с болното си дете по строежите
Понеже няма кой да я гледа, Димитър взима Дорина заедно с леглото на работа
Доли ЛУКАНОВА
„Мъката си е наша! Справям се. За да оцеляваме, работя като майстор. Сами сме и понякога ми се налага да водя дъщеря си с мен по строежите. Нося й леглото, тя си заспива и аз успявам да свърша задачите. Това е лятото, зимата не знам как ще я караме.“
Това признава пред „България Днес“ с треперещ от мъка глас овдовелият баща Димитър от врачанското село Мраморен. Мъжът носи на плещите си тежък товар, но стиска здраво зъби. 13-годишната му дъщеря Дорина има епилепсия и детска церебрална парализа. Нито може да ходи, нито да говори. Двамата си имат специални знаци, с които се разбират помежду си.
„В седмия месец я удавиха във водите на майка й във врачанската болница. По спешност я откараха в София и там я изродиха“, връща лентата назад родителят.
Допреди две години двамата със съпругата му Цвети полагат грижи за детето си. За нещастие жената е с диабет и бъбречна недостатъчност и си отива от този свят. От този момент грижовният татко не е оставял и за миг дъщеря си. Сутрин става по-рано, за да й приготви закуска и да се погрижи за външния й вид. Води я на училище три пъти в седмицата, защото вижда, че детето му става по-живо сред връстници в неговото положение. Момичето вече е шести клас, като часовете му са повече за рехабилитация, отколкото за придобиване на знания.
Звездна кухня с Мила и Толик
„Много обича поничка с шоколад. Когато нямам финансова възможност, й мажа филийка с шоколад. Гледам три кокошки в двора и готвя основно с яйца. Когато не е на училище, сме си все двамата“, разказва за всекидневието Димитър.
Бащата оцелява с около 1400 лв. на месец, които са крайно недостатъчни за грижата за болно дете. Дорина приема животоспасяващ сироп по три пъти на ден. Ако пропусне дори един път, получава гърчове, след които се възстановява с месеци. Майсторът няма и достатъчно средства да стегне дома им. Най-спешна нужда от ремонт има банята. Когато съпругата му е жива, двамата мечтаят детето им да има нормална количка, а не рингова. Такава струва около 2400 лв. Сума, непосилна за тях. Въпреки немотията Димитър успява да държи спретнат и чист дома. За да излезе от старата българска пословица „Обущарят ходи бос и на художника стените са празни“, бащата има нужда от финансова подкрепа. Всеки, който желае, може да го подкрепи на:
BG32UBBS80024051325350
BIC: UBBSBGSF
Титуляр: Димитър Благоев Димитров
