Вдругиден се смята за тежък празник, в който е забранено да се ядат тези неща:

Празникът е познат като „Секновение“ или „Обсечене” и се чества на 29 август, което тази година се пада вторник. Съгласно с традиционните народни схващания на  Секновение  “денят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – самодивите.

Смята се за “ лош ден” (“тежък празник”), в който не бива да се работи, и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за пазене от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимовина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.

Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му.

Той се нарича Секновение и по причина на вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, поради това никой не трябва да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.

Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период – между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Обредността на Секновение е представена от ред забрани. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.

И този празник има двойствена ориентация – съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение. В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – смърт (Секновение, т.е. отсичане главата на светеца).

Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение”, “Св. Йоан с отсечена глава”, “Църн св. Йоан”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.

На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий.