Осиновихме момиче от дом за сираци. Един ден на вратата ни се позвъни…
Съпругът ми и аз не можахме да си имаме бебе. След куп неуспешни опити решихме да осиновим дете. По това време вече бях навършила 42. Затова не исках да взема много малко дете, за да не се занимавам с памперси, тъй като вече щеше да ми е трудно. А и не исках да съм стара, когато детето порасне.
Харесахме едно момиче. Беше на седем години и много умна за възрастта си. Започнахме да я посещаваме, давахме й подаръци. Веднъж успяхме да я заведем в аквапарка.
След като подготвихме всички документи, успяхме да я приберем у дома. Там подготвихме за нея стая, пълна с играчки и всичко необходимо за едно момиченце.
Всичко беше страхотно до определен момент. Един ден непозната жена се появи на прага на апартамента ни.
Тя заяви, че е майка на момичето и е дошла за нея. Казахме й, че сега цялата отговорност за отглеждането на детето е на нас, тъй като сме я осиновили. И не бива да е тук. Не можехме да направим друго.
Трябваше да видите външния й вид и начина, по който се държеше. Мислехме, че това ще е достатъчно и тя няма да ни притеснява повече.
След известно време установихме, че от апартамента да започнали да изчезват различни вещи. Не можах да намеря пръстена, подарен от баба ми. Съпругът ми загуби часовника си. После забелязахме изчезването на пари, мобилни телефони.
Волю-неволю започна да се прокрадва съмнението, че дъщеря ни е виновна. И съседката потвърди мислите ми. Тя каза, че видяла непозната жена да се мотае под прозорците. Тя убеждавала нашето момиче да й хвърля нещата от прозореца за нея. Всичко това се случило, докато бяхме на работа. Сега всичко е ясно.
Мъжът ми и аз сме объркани. Трябва ли да отидем в полицията. Жената може да бъде наказана, но и дъщеря ни е замесена в това. Тя може също да пострада. И не е ясно какво й е казала биологичната й майка.
Всичко е много трудно и неприятно.
