Аз съм на 52 години, живея в апартамента на сина ми, а жена му иска да ме прогони. Какво да правя?
Останахме сами със сина ми. Живяхме в единия апартамент, другия давахме под наем. Бях сама пет години, докато не срещнах Роман. Тази връзка също беше неуспешна. Роман ме ограби, остави ми дългове и замина в чужбина. Трябваше да продам апартамента си и със сина ми заживяхме в неговия двустаен.
След втората връзка спрях да вярвам на мъжете. В главата ми се образува психологическа бариера. Промених сферата на дейност, намерих си работа в детска градина. Синът отиде в университет. Живеехме добре и спокойно.
Във втори курс синът ми доведе приятелката си Карина в нашия апартамент. Харесах момичето. Скромна, срамежлива. Всички започнахме да живеем заедно.
Лека полека започнах да опознавам Карина по-добре и тя ми показа другата си страна. Тя беше скромна само през първата седмица, след това започна да ми отговаря, когато исках помощ с готвенето или за миенето на чиниите. Беше абсолютно неподготвена за домакинство, освен това обичаше да нагрубява.
Не казах на сина си за това, мислех, че той самият ще разбере, че момичето не е подходящо за семеен живот.
Изминаха шест месеца, откакто всички живеехме заедно и младите хора ми съобщиха новината: „Мамо, решихме да подпишем, Карина чака бебе“. В този ден не можах да дойда на себе си.
Е, каква майка и съпруга е тя. Но няма какво да се направи, тъй като това е изборът на сина и сега ще имат дете, трябва по някакъв начин да установя контакт със снахата . Опитвах се да намеря общи теми за разговор с нея, но тя избягваше контакт с мен.
Дадох пари на младите за сватбеното им пътуване. Когато се върнаха и Карина вече беше бременна в 8-ия месец, една вечер, докато синът ми беше на работа, тя ми каза:
– Скоро детето ще се роди, ще бъде малко претъпкано за всички нас. По-добре си потърси друго място за живеене.
– Карина, не ти желая нищо лошо, няма нужда да командваш в апартамента на сина ми – отговорих аз.
Не съм глупава и разбирам, че все някога ще трябва да се изнеса. Всъщност спестявам пари за първоначална вноска, бих искал да спестя още една година, за да получа ипотечен. Че с моята заплата не успявам да спестя нищо. И през повечето време аз купувам хранителни стоки за вкъщи. Децата рядко ходят до магазина.
След казаната фраза от снахата ми стана много лошо. Дори не им се меся. Винаги готвя закуска, обяд и вечеря, чистя дома. Синът дойде след работа и ме намери разплакана. Казах му всичко.
– Мамо, никой няма да те изрита. Живей колкото искаш – каза Александър.
Булката не можеше да се успокои. Всеки ден се опитваше да ме ядоса. Ту съм сготвила твърде мазна супа, невъзможно е да се яде. Ту съм й дала гнило грозде. Не издържах и й казах:
– Скъпа, ако не беше в това положение, щеше да получиш такъв шамар от мен. Безсрамница! Имате ли ръце или крака? Тогава вземи и отиди до магазина и си сготви каквото искаш.
— Дори няма да ти позволя да докоснеш бебето. По-скоро да се махаш оттук! – изкрещя снахата и се затвори в стаята си.
Да, беше неприятно и трудно в такава среда. Тогава един приятел ми се обади от град край морето и ме покани да остана за един месец. Колко се зарадвах! Море, слънце, красота! Без да се замисля, се съгласих.
Докато си почивах, синът ми сто пъти ми звънеше с въпроси кога ще си дойда. Разбира се, те са свикнали, че винаги ще готвя всичко и ще чистя след тях.
Пристигнах точно след месец. Карина трябваше да роди тези дни. Изчистих дома перфектно перфектна. Сготвих вкусна храна. Два дни по-късно се роди моята внучка! Какво щастие!
И какво мислите, снахата каза на сина ми, че не иска да идвам на изписването. Представяте ли си, изобщо не очаквах това! Опаковах нещата си и напуснах дома на сина ми. Да, наех апартамент, ще трябва да отделя пари от депозита, но няма да позволя да се отнасят така с мен.
Видях внучката си седмица по-късно, когато синът ми се разхождаше с количката. Той поиска да се върна, но аз не го направих. Не искам! Разбира се, аз не съм Ванга, но горката внучка…. Сигурен съм, че синът ми няма да живее дълго с тази Карина….
Източник: Pexels/ Los Muertos Crew
