Изгониха възрастен мъж от магазин за бижута, но собственикът го видя на камерата и го помоли да се върне
След като проверява охранителната камера на магазина си, собственик на магазин за бижута се притичва на помощ на по-възрастен мъж, който е изгонен от магазина. Докато персоналът на магазина отхвърля мъжа, собственикът го разпозна като специален човек от миналото му.
77-годишният Доминик Ланкастър изчака известно време на тротоара, обмисляйки дали парите му ще стигнат, за да купи огърлицата, която иска. Това бяха последните му спестявания и той имаше нужда от огърлицата на всяка цена.
Надявайки се, че ако парите не стигнат, той ще успее да убеди персонала на магазина за отстъпка, той си пое дълбоко дъх и влезе в магазина за бижута от висок клас отсреща.
Една жена на име Линси се представи като продавачката в магазина и го посрещна с лъчезарна усмивка.
— Добър ден, сър. Как мога да ви помогна? — попита тя.
— Ъъъ, добре — Доминик извади телефона си и й показа снимка на огърлицата, която искаше да купи. — Търсех нещо с този дизайн. Мога ли да намеря нещо подобно във вашия магазин?
— О, разбира се, сър — отвърна Линси, усмихвайки се. — Трябва да кажа, че имате набито око за детайлите! Винаги сме готови да се погрижим за нуждите на нашите клиенти и също така създаваме персонализирани бижута… Попаднахте на правилното място. Последвайте ме…
Линси заведе Доминик до гишето и му показа изложените бижута. След като ги разгледа, Доминик се спря на красива огърлица, която приличаше на дизайна, който искаше да купи.
— Това е един от нашите най-продавани дизайни, сър — каза Линси, докато я подаваше на Доминик, за да я разгледа по-добре. — Това е 18-каратово чисто злато и изумруденият камък ще изглежда невероятно на вашия специален човек!
„Прекрасна е…“ – помисли си той, докато я държеше в ръцете си. Но когато видя цената, усмивката му изчезна. Не можеше да си я позволи.
— Аз имам само $600, но етикетът с цената показва $800. Госпожице, това колие има голямо значение за мен. Бихте ли помислили дали да ми направите отстъпка?
Усмивката на Линси изчезна и тя свали огърлицата от плота.
— Съжаляваме, сър. Не можем — каза тя направо. — Изобщо не трябваше да идваш тук, ако нямаше парите!
— О, добре, разбирате ли, знам, че това, което искам, е твърде много, но жена ми…
— Ако сте приключили да ни губите времето, сър, моля, излезте! – нареди му тя, сочейки с пръсти вратата. — Изходът е точно там! Това е магазин за бижута от висок клас, а не магазин за втора употреба. Моля, излезте!
— Госпожице, вие не разбирате…
— Да, сър. Вие сте този, който не разбира. Не ме принуждавайте да ви викам охраната. Вън!! — повтори тя.
Очите на Доминик се напълниха със сълзи, но той ги избърса, когато излезе от магазина.
Няколко минути по-късно собственикът на магазина Джак Фишър седеше в офиса си, наблюдаваше охранителните камери на магазина и пиеше кафето си, когато видя какво се случи с Доминик.
— Това истина ли е? Той… — Той бързо излезе от магазина и се огледа за Доминик, който за щастие все още се виждаше в далечината.
— Извинете ме господине! — извика Джак, докато се втурна към Доминик. — Моля ви, г-н Ланкастър, спрете! Моля, върнете се в магазина, умолявам ви!
Когато Доминик се обърна и видя Джак, той веднага разпозна младия мъж.
— О, за бога, Джак, това ти ли си? О, мина много време, нали?
— Съжалявам за начина, по който персоналът ми се отнесе с вас, г-н Ланкастър. Извинявам се от нейно име — каза той. — Аз притежавам магазина за бижута. Щях лично да се погрижа за вас, ако знаех, че сте вие… Както и да е, не е твърде късно. Какво ще кажете да влезете и да ви покажем по-добри дизайни? Моля, настоявам.
Доминик кимна, усмихвайки се през сълзи.
— Разбира се, благодаря. След като…
— Моля, опаковайте огърлицата за г-н Ланкастър — каза той на Линси, когато Доминик седна. — И моля, бъдете внимателни в бъдеще. Ние не наемаме хора, които не уважават нашите клиенти!
— Много го оценявам, Джак — каза му Доминик. — Не знаеш колко много означава това за мен! Жена ми… — той направи пауза. — Тя беше диагностицирана с неизлечима болест и месец е всичко, с което разполага. Исках да й подаря това за 50-ата годишнина от сватбата ни. Тя я искаше от дълго време, но аз все го отлагах.
— Продадох старата си кола и изтеглих спестяванията си, но все още не беше достатъчно… — Доминик предложи на Джак всичките си пари, но младият мъж ги отказа.
— Страхувам се, че не мога да взема това от вас, г-н Ланкастър. Вие бяхте един от най-прекрасните учители, които имах, и винаги ме насърчавахте, докато другите учители смятаха, че не съм добър в нищо. Би било несправедливо, ако не ви помогна сега, когато вие ми помогнахте и ме научихте на толкова много…
Но Доминик настоя и уговори Джак да приеме парите му. След това отидоха в близкото кафене и поговориха известно време, преди Доминик да се прибере.
Когато Доминик поднесе подаръка на съпругата си Стела, тя не можа да сдържи радостта си.
— О, скъпи, не трябваше да правиш това…
— Честита годишнина, скъпа — поздрави я Доминик. — Надявам се подаръкът да ти хареса.
Стела го отвори и намери кърпичка, увита около доларови банкноти в кутията на огърлицата, заедно със съобщение, надраскано върху кърпичката. Тя го показа на Доминик и той разбра, че е от Джак. В бележката се казваше:
„За мен беше чест да бъда ваш ученик, г-н Ланкастър. Това, което научих от вас, е по-ценно за мен от всичко друго. Благодаря ви, че повярвахте в мен, когато никой не вярваше. Винаги ще съм ви благодарен за това. Джак .”
— О, това момче! Има много добро сърце. Много ти благодаря, Джак. Много ти благодаря! — Доминик въздъхна, изтривайки сълзите от очите си.
Какво можем да научим от тази история?
Положителното влияние на учителя никога не може да бъде заличено. Джак си спомни как г-н Ланкастър е бил прек
Малко доброта може да направи нечий ден и да предизвика усмивка на лицето му. Обмисленият акт на Джак помогна на възрастния мъж да види красивата усмивка на лицето на Стела
