Сълзите не спират да текат! Д-р Щонова разплака всички
“Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е чак толкова лошо превъплъщение.“ С тези думи на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес най-известната лекарка у нас – д-р Неделя Щотова честити на хилядите си почитатели Световния ден на книгата. И разказа история, която трогна до сълзи всички нейни последователи в социалните мрежи. Публикуваме я без редакторска намеса:
„Един ден получих това:
“Здравейте любима моя д-р Щонова! Аз съм Светослава, голяма Ваша почитателка, знаете ли, няма от къде да знаете…
Поръчах книгата Ви още когато излезе, тогава вече бяхме в болницата със сина ми. Той беше интубиран 3 месеца и аз му четях за гълъбчето – историята от началото на книгата ( нямах сили да продължа, а ѝ толкова харесах историята за гълъбчето ). Разказвах му я когато беше в кома, разказвах я, после пак и пак и пак! Тя ме държа изправена ( всъщност бях седнала по 15 часа на леглото до него). Сега… него вече го няма, но аз продължавам да я разказвам на себе си!
Вие сте велик ЧОВЕК, вдъхновяваща за живот и вдъхновение от живота!
Сега се опитвам да продължа живота си пак с Ваша помощ, но не е лесно!”
Това ме прониза.
Ме разплака.
Ме вцепени.
Безпощадно е!
Това си е моят най-свиден “Литературен Нобел”.
Стига ми.
Само за тази майчица да бях написала книгата, стига ми.
Само на нея мъничко да бях помогнала, стига ми.
Поклон и обич, мила майчице и мило, свидно детенце.
Моята най-искрена и топла човешка прегръдка е за вас.
Да почива в мир душичката на това Ангелче.
Прекрасни, четящи хора, благодаря ви за сетивата, за рецепторите, за вярата.
За вярата в процеса и мотива за действие.
Само процесът е важен и реален, сега и в момента, самият процес на сбъдване, на преодоляване, на изграждане, а не резултатът.
Защото навътре, дълбоко навътре в себе си, животът е опасно внезапен, животът е пълен с едни големи черни лебеди и тъмни междузвездни пространства.
И утре-то може никога да не дойде.
И мечтата може никога да се
не-сбъдне.
Но това са малки подробности.
Повярвайте ми.
Истински важното е СЕГА да бъдеш супер всеотдайна част от процеса!
И никога да не спираш да ходиш напред, нагоре, към светлото, към Любовта, дори когато минаваш през Ада.
Истински важен е процесът СЕГА.
Защото “завинаги-то“ е съставено от множество малки “сега-та”!“
Източник: Марица
