15 години след развода видях тъща си да рови в кофа за боклук:

Отношенията с бившите ни съпрузи често пъти са объркани и сложни. Когато човек се раздели с половинката си, той реално се „развежда“ и с роднините й, често пъти прекъсването на връзката е до живот.

Понякога обаче съдбата има други планове за нас и тези, на които сме държали някога. Като историята на Чарлз и бившата му тъща – един ден той видял г-жа Картър близо до контейнер за боклук и я завел у дома. Тя му разказала тежката история – как бившата му съпруга я изгонила, след като направила нещо ужасно, така че Чарлз и настоящата му съпруга решили да действат.

„Г-жо Картър! Какво правиш тук?“ Чарлз попита бившата си тъща , когато я видя да седи до контейнер за боклук точно пред работното му място. Той беше управител на ресторанта и забеляза как старата дама ровеше из боклука, за да си набави нещо за хранене.

„Чарлз? Това ти ли си? О, мило момче. Толкова се срамувам“, каза по-възрастната жена, докосвайки лицето си с една ръка, сякаш за да го скрие. Но Чарлз коленичи и я погледна право в очите.

Последният път, когато Чарлз я видя, беше в деня на развода му с Ерика преди 15 години. Той бе хванал Ерика в изневяра с няколко мъже по време на брака им и дойде времето, в което повече нямаше как да търпи всичко това. Г-жа Картър беше майка на Ерика и със сигурност се срамуваше от действията на дъщеря си, но все пак това беше нейната дъщеря.

Чарлз беше принуден да плаща издръжка въпреки действията на Ерика и трябваше да започне чисто нов живот, защото тя също запази стария им апартамент. Но когато финализираха развода, г-жа Картър го прегърна силно, пожела му късмет и му каза, че скоро ще намери прекрасно момиче.

Възрастната жена не беше богата, но имаше къща и Чарлз не виждаше причина пенсионерката да седи и да рови из кофите. „Моля те, госпожо Картър. Кажи ми какво ти се е случило“, почти я умоляваше той.

„О, не, скъпи. Това е толкова болезнена история. Тук ли работиш? Ще си отида“, отговори по-възрастната жена и се изправи, за да си тръгне.

“Къде ще отидеш?”

“Никъде…. Навсякъде. Не знам.”

— Ами твоята къща?

Г-жа Картър го погледна директно и се усмихна тъжно, обръщайки се, готова да си отиде. Чарлз обаче я спря. Не можеше просто да я остави на произвола на съдбата.

„Моля, ела с мен“, подкани я Чарлз, грабна ръката на възрастната жена и я поведе към ресторанта. Той я настани в кухнята и й предложи топла храна. “Изяж всичко. Това е заповед.”

Жената този път се усмихна искрено и започна да яде. Когато приключи се изправи и отново поиска да си тръгне. Но Чарлз не й позволи.

„Не, г-жо Картър. Ти се прибираш с мен. Има някого, с когото искам да се запознаеш“, разкри той, насочвайки жената към колата си.

„Скъпа, това е г-жа Картър. Тя е майката на Ерика“, представи Чарлз възрастната жена на настоящата си съпруга Марта, светлината на живота му.

„О! Г-жо Картър! Толкова ми е приятно да се запознаем. Чарлз ми е разказвал толкова много за вас. Вие бяхте единственият добър спомен, който той пази от миналото си, и аз съм Ви много благодарна за това“, поздрави я Марта с най-широката усмивка на света, прегръщайки старата дама. Жената остана скована за секунда, но веднага омекна, получавайки тази прегръдка, сякаш беше жадна за близост.

„Хайде да седнем и да пием чай. Искате ли?“ — каза Чарлз, като заведе двете жени до кухненската маса и подготви всичко. Първо Марта си поговори учтиво с по-възрастната жена, след което най-накрая премина към темата.

Чарлз си пое дълбоко въздух и погледна госпожа Картър със сурово изражение. „Това всъщност е нещо, което г-жа Картър все още не ми е казала“, започна той, обяснявайки на Марта къде е намерил жената. След това погледна бившата си тъща и каза: “Моля те, ще ми разкажеш ли всичко сега?”

Г-жа Картър спря за секунда, сякаш събираше сили и започна своя разказ… „Нещата взеха мрачен обрат, когато най-накрая се разведохте с Ерика. Тя започна да излиза с мъже наляво и надясно, но избра най-ужасния мъж, за когото да се омъжи. Когато финализираха нещата, тя и съпругът й ме убедиха да предпиша къщата си на тяхно име. “

“Защо направи това?”

„Е, в този период имах много здравословни проблеми и те ме убедиха, че това е правилното нещо. По този начин няма да им се налага да плащат много данък върху наследството. Мислех, че това е добра идея, защото Ерика така или иначе щеше да получи къщата, когато умра. Но се оправих“, продължи г-жа Картър и Чарлз започна да си представя през ужаса, през който е минала клетата жена.

— Продължавайте — я насърчи нежно Марта.

“Един ден те дойдоха в къщата и ми казаха да напусна, защото са я продали. Попитах ги дали ще живея с тях, но те ми се изсмяха в лицето! Те просто ми се присмяха”, усмихна се тъжно г-жа Картър и се засмя саркастично. — Не можех да повярвам.

„Това е ужасно“, въздъхна Чарлз. „Знам, че Ерика се държеше ужасно с мен, но никога не съм предполагал, че би причинила нещо подобно на теб. А какво стана с парите? Твоята пенсия?“

„Взеха и това. Бях на улицата няколко години и получавах малко социални осигуровки всеки месец, но това не е достатъчно. След като работих през целия си живот, отгледах дъщеря си и всичко останало, сега съм останала без нищо”, завърши г-жа Картър, докато сълзите не започнаха да се стичат по лицето й.

„О, не, госпожо, вече не сте сама. Оставате тук с нас“, намеси се Марта.

„Разбира се, че е така! Няма да те изоставим“, отговори Чарлз, но Марта продължи..

„Няма да им се размине това, г-жо Картър. Те всъщност са ви измамили за вашите притежания и пари. Аз съм адвокат. Ще направя всичко възможно да насоча целия си екип към разрешаването на казуса. Това е малтретиране на възрастни хора и аз съм решена да накажа виновните за това“, каза с треперещ, но строг глас Марта и възрастната жена се усмихна на жената плачейки.

„Благодаря ви. Благодаря ви много. Не мога да повярвам, че непознати биха били по-добри към мен от собствената ми дъщеря“, каза тя.

„Ние не сме непознати, г-жо Картър. Винаги съм те смятал за страхотна тъща и  дори след развода, моята привързаност и уважение към теб никога не са изчезнали. Марта е един от най-добрите адвокати в страната. Тя ще предприеме правилните стъпки — увери я Чарлз.

Минаха месеци и Марта успя да осъди Ерика и новия й съпруг за това, което са сторили на г-жа Картър, и се наложи измамниците да продадат собствената си къща и плюс това, да изплатят значителна сума пари, като компенсация. Марта не повдигна никакви обвинения, защото възрастната жена не искаше дъщеря й да влиза в затвора. Беше прекалено добра.

В крайна сметка възрастната жена нае апартамент близо до Чарлз и Марта и наблюдаваше как те създават собствено семейство. Разбира се, тя остава част от живота им и до днес.