Днес е голям празник, Светли понеделник. Почитаме светите Апостоли и традициите повеляват…

Великденската седмица, която се нарича Светла седмица, ще започне на 17 април 2023 г. и ще завърши на 23-ти. Всеки ден от Светлата седмица е изпълнен със специално значение. Има разрешения и забрани.

Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е свързана с името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус Христос, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

В дните на Светлата седмица се прославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.

Обичаи на Светли понеделник

Светли понеделник е свързан с обичая “размятване на яйца” за плодородие и предпазване от градушка.

В Габровски и Казанлъшки села, Светли понеделник се нарича Разтурни или Разметан понеделник. Младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца.

Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хора, чиято основна функция е предпазно магическа.

Тази седмица е наситена и с момински празници. На Светлата или Празната сряда се изпълнява обичаят „Мара Лишанка“ от девойки, които са лазарували. Те правят кукла от откраднати чехли на бременни жени и я наричат Мара Лишанка. След като измият лицето на булката и своите лица, се надяват, че са изпълнили добрата магия, за да бъдат обикнати от добри момчета, а не от зли змейове, от които да имат деца. В същия ден се играе и така нареченото Ладино хоро, в което отново участват момичета лазарки. В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден на Великден, наречен Разтурни или Разметан понеделник, младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие.

През трите празнични дни има общоселски хора, чиято основна функция е предпазно магическа.
С оглед на това, че Великденското поклонение продължава три дни, на Светли понеделник продължава и обилната гощавка, на която често са ни на гости, роднини, съседи, приятели, кръстници.

В петък след Великден българинът празнува Лятна Св. Петка. Край църкви и манастири с името на светицата се организира празник с борби, състезания и игри.

На връщане от празника всеки гледа да срещне бременна с кърмаче на ръце, защото се счита, че носят голямо щастие. В този ден се обхождат градините и нивите за предпазване от градушка и за плодородие. Светлата седмица приключва с Томина неделя, когато се боядисват яйца за душите на умрелите.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът “Христос Воскресе” се спазва 40 дни.