В България се срещат 17 вида змии от 6 семейства, което нарежда страната сред челните места по брой видове на континента, твърди доц. Николай Цанков, зоолог в Националния природонаучен музей към БАН.
За един вид – каменарката, няма потвърждение, че се среща у нас. Често този вид е споменаван и бъркан с пепелянката. Каменарките се срещат в Югозападна Европа на изток до Словения.
От змиите по нашите земи 5 вида имат способността да произвеждат токсини, като само на 2 от тях отровата е относително опасна за човека – пепелянката и усойницата. Всички видове, срещащи се у нас, са защитени и включени в различни приложения на Закона за биологичното разнообразие, казва доц. Цанков, който проучва земноводните и влечугите, има над 60 публикации по темата и работи активно за популяризиране и опазване на тези групи животни.
Ивичест смок. Едър вид, достигащ до 175 см. Често се катери по дървета и храсти, където напролет търси птичи яйца. Храни се и с гризачи. Среща се само в долината на р. Струма в южните части.Пепелянка. У нас достига до около 85 см, мъжките са малко по-дълги. На върха на муцуната има “рогче”. Среща се в цялата страна. Храни се основно с гризачи и гущери. Отровата може да е опасна за човек, но само в изключителни случаи е смъртоносна.Черноврата стрелушка. Рядък вид, в Европа се среща само по нашето Южно Черноморие и прилежащите части на Европейска Турция. Много бърза змия, което помага да лови гущери, които са основната храна.Смок мишкар. Едър вид, достигащ до 180 см. Често навлиза в селища, за да търси храна. Допреди век е наричан “смок домошар”, защото ловял гризачите в плевните.Котешка змия. Тази вид, достигащ рядко до 110 см, е сред смоковите, които могат да произвеждат токсини, които не са опасни за човека! Отровата му е достатъчна за улавянето на дребни гущери, които са основната му плячка. Има нощна и сумрачна активност и рядко може да бъде видяна през деня. Среща се по долините на реките Струма и Арда.Вдлъбнаточел смок. Има жлези, произвеждащи токсини, който са смъртоносни са основната му храна – гризачи, дребни птици, гущери и други змии. Отровата му не е опасна за човека, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.Тънък стрелец (стрелушка). Дължи името си на елегантния си външен вид – до 150 см. Движи се бързо и това му помага да преследва гущери. Среща се в Южна България.Червейница. Най-малката наша змия прекарва по-голяма част от живота си под земята. Дълга е до 30 см. Храни се най-често с ларви на мравки. Среща се в Южна България.Остромуцунеста усойница. У нас не е намирана от 1934 г. на Люлин планина. Предпочита пасища и ливади. Отровата не е опасна за човека.Змия пясъчница (турска боа). Този представител е близък роднина на тропическите бои, но се е адаптирал към живот под земята. Дребен вид, у нас рядко достига 75 см. Предпочита рохки, песъчливи почви. Рядко излиза на повърхността. Храни се с дребни гризачи и гущери.Леопардов смок. Достига до 105 см. Има много красива шарка от червеникави петна на блед фон. Рядко се появява през деня. Този вид се среща само по долината на Струма и тук-там в района на Южното Черноморие.Пъстър смок. Малките на този вид приличат много на тези на ивичестия смок. Възрастните достигат до 180 см.Голям стрелец. Най-дългата наша змия. Достига до 210 см. Името си дължи на това, че когато е притиснат и няма път за бягство, атакува. Храни се с разнообразна храна: дребни бозайници и птици, гущери, други змии. Среща се в почти цялата страна, като избягва средно- и високопланинските райони. Тази красива змия е една от най-честите жертви на пътния трафик.Обикновена (жълтоуха) водна змия. Достига до около 130 см. Има характерни светли петна в задната част на главата. Храни се основно с жаби, поради което често се среща край водоеми. Много рядко навлиза и в крайбрежните зони на Черно море. Водните змии имат характерна защитна реакция – вместо да хапят, те изхвърлят от клоаката си силно миризлив секрет, с който се надяват да отблъснат нападателите си. Срещат се в цялата страна, включително и в среднопланинския пояс.Медянка. Този дребен представител на смоковите достига до 80 см. Има доста разнообразно оцветяване, което може да е кафеникаво, сивкаво, червеникаво или жълтеникаво със или с по-слабо видими тъмни петна по гърба. На главата, особено младите екземпляри, имат характерно тъмно петно. Въпреки дребните си размери при улавяне често хапе. Храни се с гущери, а по-едрите екземпляри – и с гризачи. Среща се почти в цялата страна – от най-ниските части до субалпийската зона.Усойница. Има характерна зигзагообразна ивица на гърба. Среща се основно в планините. Отровата е с по-високо съдържание на невротоксини в сравнение с тази на пепелянката. При инцидент външните прояви на организма на човек са по-слабо изразени. Инцидентите с усойници са много по-редки.
