Ето я истината за Златимир Йочев и страшната му житейска драма
Едно от знаковите лица на БТВ в последната година – водещият на сутрешния блок Златимир Йочев, проговори за един от най-трудните моменти в живота си, а именно загубата на баща му, когато е само на 12 години.
37-годишният журналист е роден в Хасково, а тази професия е избрал пред футбола, в който се справял доста добре и дори е учил в Спортно училище. Йочев е женен за красивата си колежка от „Нова телевизия“ Марина Цекова, от която има две дъщерички – 4-годишната Тамара и наскоро родената Сандра. Пробвал е почти всички екстремни спортове, а голямата му страст са пътешествията, като тях споделя именно с Цекова.
„Останах като много малък без баща и приех ролята на това да съм мъж. Започнах да работя. Аз работя още от ученик. Исках да припечелвам, да не товаря майка ми, която е прекрасна и всъщност направи много за мен и за сестра ми. Успя да ни изучи и ни е давала най-важните уроци в живота. Но просто рано осъзнах, че трябва да се боря с живота. И в един момент, когато станах голям човек за мен не беше проблем, защото бях свикнал сам да си плащам сметките, да си плащам данъците, да поддържам кола, да поддържам дом, и сега ми е по-лесно някои неща да си ги свърша сам. Противно на това, че мъжете не обичаме да плачем или да споделяме, аз знам, че когато ми дойде в повече аз трябва да се видя с някой, да му излея всичко, или да отида на спорт и да се „размажа“, сподели той в предаването „Търси се“.
„Загубата на баща му е най-трудният период, но ние като семейство имаме много добра комуникация. Едно от уникалните неща е, че всичко си споделяме. Той пое тази роля да бъде опора за нас двете. Но в този момент ние двете бяхме по-силните“, каза майка му Росица Йочева.
„Майка ми беше 12 години в Англия. На фона на всичко, че рано губя баща си и 12 години съм без майка, нищо, че се води в период, в който съм голям и самостоятелен човек, много ми липсваше. Аз сега като се върна назад, една от причините да не се занимавам със спорт професионално е, че нямаше кой да идва с мен на стадиона. За момчетата това е много важно – бащите им да са с тях. А при мен го нямаше това нещо.
Имам и много гаден момент. Един съученик се пошегува. Беше минала седмица или две от смъртта на баща ми. Той каза много неприятна шега. И аз излязох от кожата си. Направих нещо, което… аз никога не съм се бил в училище и да съм от типа хулигани. Не знам как в един момент ми попадна в ръцете, но имам чувството, че ако не ме бяха спрели учители и всички, не знам какво щях да направя. До ден-днешен това е болка, която си нося, но някакси годините са минали назад и аз вярвам, че всеки един ден аз проявявам онова, което баща ми е искал да направи. Той между другото е искал да бъде журналист, нищо, че официалната му професия беше счетоводител. Той беше счетоводител на няколко големи фирми“, разказа водещият.
„Ще излъжа ако кажа, че понякога не ми трябва малко повече време със семейството, защото работата е много поглъщаща. Тя е всеки ден. Започвам от нулата -. прекрасно предаване с гости, новини, но когато свърши започваме от нулата за следващото предаване. Трябваше да направя един голям скок – от спорта към журналистиката. В един момент осъзнах, че спортът ще бъде на заден план и ще е мое хоби, каквото продължава да бъде. Реших да се понапрегна и да почна да уча. Бях комуникативен, приказлив. Започнах да ходя на уроци. Всяка седмица съм пътувал от Хасково до София на уроци една година. Вложих усилия и съм щастлив, че работя нещо, което сам съм си избрал“, призна Йочев.
Със съпругата си Марина се запознават на сватба, а подробности разказа самата журналистка от „Нова телевизия: „Така се случи – бяхме един до друг. Заговорихме се и се оказа, че в момента, в който събираха покривките от масата, чашите и чиниите, тогава ни свърши разговорът. Времето беше минало неусетно. Това, което най-силно впечатление ми направи тогава, което и до ден-днешен е актуално, е, че него не го беше страх да бъде такъв какъвто е. Аз в живота си дотогава бях срещала малко такива хора. В началото просто си говорихме, тъй като бяхме в сложни лични отношения и аз и той. Нещата се случиха много по-късно. Той е прям човек. Това, което хората виждат в него по телевизията, това аз виждам вкъщи. Като се запознахме за мен беше странно, че той е изключително подреден – до педантичност.
Другото, което забелязах, е, че иска да се справи с всичко сам. Сега работата, която той върши, изисква страшно много време. Имаме две деца, той мечтае за баланса. Много се опитва, но понякога това е много трудно. Това, което се случва на екрана, изсмуква много от времето му. Виждам, че иска да има повече време за нас като семейство и за нас като двойка, защото ние много обичаме да пътуваме, да излизаме, да ходим на театър. Той си ляга всеки ден най-рано в 23-24 ч. А хората, които работят в сутрешен блок, стават в 4,00-4,30 ч. Всяка вечер той приспива по-голямото ни дете – къпе я, чете й приказки. Той е бащата, който всяко дете заслужава“.
Самият Йочев разкри, че отиването му на сватбата, на която се е заговорил с бъдещата си жена, е било предвидено. „От моя страна беше нагласено. Аз отидох тенденциозно и съзнателно да се запозная с нея. Познавахме се като лица от екрана. Сватбата беше на наш общ приятел. Ние започнахме там един разговор, който още не е приключил. Имаме какво да си кажем. Тя е завършила в Берлин, аз съм живял в Африка. В началото беше трудно. Тя имаше много дълга връзка, от която трудно излезе, може би беше над 10 години. Аз пък в тотално различния опит – след повече връзки, някои от които по-кратки.
От нейна страна може би нямаше доверие към мен, че аз съм способен да бъда отговорен и сериозен в една връзка. Имаше една скептична нотка, но я преодоля с времето. Аз бях готов за семейство и си дочаках Марина. И съм много щастлив, че я срещнах. Аз я заобичах още от първия момент, от онова сядане на масата. Но не беше така по този нетърпелив начин. Вече бях голям човек и си казах – тук си струва да изчакаш. Тя замина за Щатите на една специализация. Аз си казах – трябва да си много внимателен. Стъпките, които правех, аз исках да я спечеля, но не за два месеца, а исках да бъде моя жена“, откровен бе водещият.
В предаването се включиха и негови колеги от телевизията.
Боби Лазаров, синоптик на БТВ: „Една сутрин отидох в нюзрума, гледам едно момче, познавам го от някъде, Направи ми голямо впечатление за човек, който е естествен, усмихнат. В първия ни съвместен сутрешен блок се оказа, че е със страхотно чувство за хумор. С богата обща култура, бързо станахме приятели. Той идва много рано. Аз съм първи, а той втори. При мен е от старческо безсъние, а при него е от ентусиазъм. Няма стойки, няма самочувствие, няма „кой съм аз“. Огромен запас от обща култура. Умее да работи в екип, доверява се на колегите си“.
Светослав Иванов, водещ на предаването „120 минути“: „Симпатизирам му много, той е страхотен човек. Радвам се, че зрителите ни се будят с него. Ведър, усмихнат човек. Спортен фен е като мен. Човек, който може да работи това, трябва да е освен здрав психически и физически, да е много дисциплиниран“.
Елица Делчева, изпълнителен продуцент на сутрешния блок: „Той се разви пред очите ни, промени се, показа кой е всъщност. Първите му месеци бяха трудни, може би. За първи път попадна на такава голяма трибуна. Като минаха тези първи месеци, той получи криле и полетя пред очите ни. Той е харесван от всички. Мисля, че знам тайната му и тя е уважението му към другия“.
