Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка
Когато става дума за тормоз над деца, сърцето се свива от болка. Но винаги има светлина в края на тунела – ние вярваме в нея. Нека днешната история бъде ярко потвърждение на това.
Майката на Митко почина преди по-малко от година. 8-годишното момче остана при втория си баща, тъй като не познаваше другите си роднини. Андрей имаше лошо отношение към детето, още докато съпругата му беше жива, смятайки го за тежест.
Кавгите, крясъците и постоянни критики се превърнаха в нещо обичайно за детето. Затвори се в себе си и не дружеше с никого. Пастрокът не позволяваше на доведения си син да се разхожда и да обикаля безцелно улиците.
Митко живееше в родното село на майка си, където вторият му баща го заведе след смъртта й. Андрей загуби работата си и потъна в дългове, така че трябваше да продаде апартамента на жена си в града. Сега те живееха в малка селска къща, където мъжът често си позволяваше да пие с приятелите си. През това време той заключваше момчето в стаята, за да не му пречи.
Но момчето отдавна свикна с това. Обикновено то излизаше от къщата през прозореца и отиваше на гроба на майка си. То й разказваше за случващото се през деня и колко му липсва. Говореше й за това, че вторият му баща не го обича и се страхува от него.
Веднъж, Митко срещна възрастна жена на гробището. Тя много приличаше на майка му и това заинтригува момчето.
Явно и тя беше дошла на гроба на почналата.
„Познавахте ли майка ми? Толкова много приличате на нея!”
Жената пое дълбоко дъх и отговори: „Митко, приличам на майка ти, защото тя е моя дъщеря. Аз съм твоята баба”!
Той не знаеше практически нищо за близките си. Спомни си само, че майка му никога не е искала да му разказва за миналото си.
Но се оказа, че тази история е много тъжна. Когато Митко бил на 2 години, майка му се влюбила в Андрей. Тя напуснала съпруга си и тръгнала с новия си любовник. Бабата на момчето и чичо му се опитали да разубедят жената от такава необмислена постъпка. Но тя изгорила всички мостове и спряла да общува с роднините си. Не ги допускала и до сина си.
Той просто не знаеше, че има други роднини. Но веднага се довери на баба си.
„Аз и чичо ти много пъти се опитвахме да се свържем с теб, но Андрей не ни позволяваше. Разбрах, че единственото решение е агенцията за закрила на детето. Но това изисква някои предпоставки. Разкажи ми, вторият ти баща отнася ли се добре с теб”?
Момчето започна да плаче и баба му веднага разбра всичко. Жената разбра, че й предстоят много трудности. Срещата с внука й и ужасните му истории за втория му баща обаче й вдъхнаха увереност, че всичко ще се подреди.
Сблъсквали ли сте се с подобни проблеми?
