Внезапната смърт на съпруга ми ме събори, но когато видях завещанието му, тотално онемях
За първи път се срещнахме на рожден ден на приятел. Тогава времената бяха прости и неусложнени, така че обикновените момчета не организираха модерни партита. Но да направите подарък, да отделите време и по някакъв начин да разширите кръга си от познати не бе трудна задача. Коля пръв ме заговори, след което ми предложи да ме закара до вкъщи. Началото на една връзка
Започването на връзка винаги е лесно и забавно. Говорихме, научихме много един за друг, разхождахме се. Разказах това, което ми беше интересно, а Николай сподели своите интереси. Хареса ми, че беше лесен човек. Ако трябваше да сменим темата, можехме да говорим за нещо съвсем различно. Личеше, че в детството му е дадено добро възпитание и широка перспектива.
След 10 месеца някак от само себе си се оженихме. Никога не съм мислила, че някой друг може да се появи в живота ми. Съпругът ми ме изпълни цялата, просто нямах други желания. Скоро се роди дъщерята. Коля призна, че сега вече не може да живее толкова несериозно. Трябваше да потърси добра работа, семейството изисква пълно отдаване.
Преди 30 години можеше да си много добър специалист и да печелиш стотинки. Всички знаеха това. Така Коля влезе в бизнеса. Купуваше евтино, продаваше скъпо. Любовта към точните науки остана само като хоби. Трябваше да си изкарвам прехраната. Аз също изоставих стремежите си и започнах да помагам на съпруга си. Дъщерята порасна, без да е лишена от нищо. Но ние винаги се страхувахме да не загубим това, което бяхме придобили в един момент. Такива бяха времената.
След 2 години се роди синът ни. Вече сме подредили малко в този живот, станахме по-зрели и набрахме скорост. Можеха да се похвалят дори с вносни памперси, които в онзи живот бяха истински дефицит. Изправихме се на крака, издържахме 2 ужасни периода, когато парите просто изчезнаха от апартамента, отворихме собствена компания. След това, когато всичко започна да се подобрява горе-долу в страната, най-накрая малко се отпуснаха.
Нашата кариера
Децата пораснаха и създадоха свои семейства. Можехме да си позволим почивка в чужбина, да ходим на ресторанти. Ходех на концерти с рокли, донесени от други страни. Съпругът се интересува от лов и каране на ATV. Здравето ме накара да се чувствам добре и да се наслаждавам на живота пълноценно.
Така стояха нещата доскоро. Съпругът ми започна да кашля, лошият му навик беше виновен, но той не му обърна внимание. И тогава, като гръм от ясно небе, той отиде в болницата за няколко дни. Не можа да излезе оттам. Бащата на семейството ни напусна. Децата дойдоха да се сбогуват разплакани. Близки и приятели също ми изказаха своите съболезнования. Нашето силно семейство претърпя непоправима загуба.
Вторият удар беше завещаението. Очевидно Коля подозираше, че нещо не е наред с него, и дори написа завещание, което винаги беше в сейфа на адвоката . В него той казваше колко ни обича, колко скъпи сме му. Той каза, че помни всички най-ценни моменти в живота си. И всички бяха свързани с нас.
Неочаквани новини
Той също така се извини. Той се извини, че не е оставил нищо на дъщеря си, тя вече има добър съпруг, собствен апартамент и кола. Синът също трябва да му прости, защото ние му дадохме отлично образование и необходимите знания. Сега прави добри пари. Но повечето от думите бяха отправени към мен.
В края на краищата, според неговата воля, аз също останах без нищо. Не, така или иначе запазих моята част от бизнеса. Но неговата половина и дори малко пари, всичко това беше предназначено за жена, която не познавах. Имала нужда от тях, според съпруга ми. И можех само да роня сълзи и да се чудя какво означава всичко това.
Срещнах се с Ева. Млада, хубава. Тя не каза абсолютно нищо за себе си. По възраст – не по-голям от сина ни. Беше очевидно, че тя няма желание да говори с мен. Вече разбрах, че не ходил на риболов. Най-накрая ми стана ясно къде е изчезвал съпругът ми, когато прекарваше време с „приятели“. Но защо?
Какво да правя?
Цял живот сме били отворени един към друг. Бих се опитала да разбера. Може би не прости. Но да разберем – точно. За какви заслуги един баща може да не остави нищо на децата и жена си в полза на някаква млада „кучка“? Това изобщо не го разбирам. Можеше да живее отделно за свое удоволствие. И така, може би сърцето не издържа на моралния натиск?
Какво да правя сега, не знам. Може би ще отида в съда. Мисля, че положението ми е ясно и ясно като бял ден. Дори и да не успея да постигна нещо, поне ще разбера историята на връзката на тази дама със съпруга ми. Честно казано, не мисля, че тя ще може да каже нещо абсолютно невероятно, но животът в невежество, както се оказа, не е за мен.
