Прокоба тегне над убитата актриса Виолета Донева
Трагичната новина, че голямата актриса от близкото минало Виолета Донева е открита в локва кръв в дома си в столичния квартал „Изток“, разкрита първо от Lupa.bg вчера, цяло денонощие преди останалите медии, потресе не само артистичната гилдия и тези, които я познаваха. При първоначалния оглед криминалистите са установили, че по тялото на 79-годишната жена има следи от насилие. Първоначалната версия е, че е убита от свой роднина заради имотни драми.
Както Lupa.bg първи съобщи, тялото на Виолета Донева е намерено, след като няколко дни възрастната актриса не е отговаряла на телефонни позвънявания, а съседи не са я забелязвали да излиза от апартамента си. Наложило се е вратата на жилището да бъде разбита. Назначени са множество експертизи, работата на разследващите продължава.
За съжаление животът на Виолета Донева още от невръстна възраст е низ от трагедии. Тя остава полусираче едва на 2 години, не помни баща си, майка й изчезва безследно за известно време и е отгледана от баба си.
Виолета Донева е дъщеря на изявен царски офицер, който участва във Втората световна война. След идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 г., капитан Павел Джингаров е отзован от фронта, а на 15 март 1945 г. осъден от Народния съд и разстрелян. Бил е само на 33 години. Десетилетия по-късно офицерът е реабилитиран.
След разстрела на капитан Джингаров, майката Цвета Джингарова остава на свобода доста кратко време. През лятото на драматичната за България, за Европа и за света 1945 г. тя е качена в автомобил на столичния булевард „Мария Луиза“ и е в неизвестност близо две години. Близките й смятат, че е убита в подземията на т.нар. народна милиция. За малкото момиченце се грижи баба му.
Семейството на царския офицер обитава просторен апартамент в района на Докторската градинка. Партизански генерал обаче хвърля око на дома. На клетата баба с пеленаче на ръце дават срок от 12 часа да опразни жилището. Тя събира малко вещи в един вързоп, грабва бебето и започва да дири подслон при познати.
Всички обаче се отдръпват от дамгосаното семейство. Все пак се намира един благороден човек, адвокат – чичо Борис, който ги приютява в мазето си на Руски паметник, където си е стъкмил малка дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, малката Виолета се учи да ходи и да говори.
В качеството си на адвокат чичо Борис успял в един момент да разбере, че майката е жива и се намира в Централния софийски затвор. Използвайки познанствата си, той успява да уреди свиждане на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си единствено от разказите на баба си – че била литераторка, завършила с отличие Софийския университет, че била много красива.
С Апостол Карамитев във филма на Борислав Шаралиев „Двама под небето“ (1962 г.)
Малкото момиченце и баба му отиват в сградата на милицията на „Лъвов мост“ в очакване на свиждането. При тях влиза слаба грозна жена, приличаща на скелет, която се опитва да прегърне любимите си хора. Това е майката на бъдещата актриса, която очевидно е съсипана от побой и изтезания в милицията.
След като я освобождават, Цвета Джингарова е лишена от учителски права и от всякакви доходи. Бабата скоро умира от рак.
Виолета завършва с отличие гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е пречка да кандидатства във ВИТИЗ. „Черното петно” в биографията им остава дори, когато вдовицата на царския офицер се омъжва повторно за своя колега Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда като свое дете. Преди 9 септември той заедно със семейството си притежава театри.
Все пак бъдещата актриса получава заветното „да“, успява да влезе в Театралната академия и през 1966 г. завършва ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство.
Омъжва се за младата надежда на българското кино – режисьора Людмил Стайков.
Той е режисьор и на филма „Обич“, превърнал Донева в легенда. Създаден по романа „Обич“ на Александър Карасимеонов, в лентата на красивата Виолета партнира Стефан Данаилов. Клюката твърди, че между двамата актьори не терена пламнала романтична връзка.
Виолета Донева и Стефан Данаилов във филма на Людмил Стайков „Обич“ 1972 г.
Донева и Стайков имат един син – Иво, който по-късно става режисьор. Виолета и Людмил се женят в края на 80-те години, а няколко години по-късно се развеждат. Неофициално се коментира, че причината е скандал, гръмнал покрай набеждаването на Виолета в клептомания. Актрисата се омъжва втори път за ученическата си любов – баскетболиста Атанас Грънчаров.
Дебютът й в киното е още през 1961 г. във филма „Стръмната пътека“ на Янко Янков. Първата й главна роля е в „Двама под небето“ на Борислав Шаралиев. През 1963 г. се снима във филма на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков „Анкета“, а през 1970 за втори път работи с Борислав Шаралиев в „Сбогом, приятели“. През 1972 г. получава наградата на СИДАЛК за женска роля за Мария във филма на Людмил Стайков „Обич“.
Играе в два филма на Иля Велчев – „Дубльорът“ (1974) и „Завръщане от Рим“ (1977). Снима се в телевизията. За ролята на Люба във филма „Допълнение към Закона за защита на държавата“ (1976) на режисьора Людмил Стайков е отличена със статуетката „Свобода“ на Международния кинофестивал в Сопот в Полша, 1979, когато наградата за мъжка роля получава Ив Монтан. Снимала се е още във „Всеки ден, всяка нощ“ (1978, реж. Владислав Икономов) и много други.
Работи най-дълго във Военния театър – от 1967 до 1993 г., а след това и в общински театър „Възраждане“ и Театър 199. От 2008 до 2010 г. е директор на Театър „Възраждане“.
Виолета Донева три мандата е шеф на СДС в кв. „Изток“. Окончателно скъсва с политиката през 1994 г., когато разбира, че в нея няма място за идеалисти.
