Сама съм си виновна, че останах сама на стари години. Съжалявам, че посветих целия си живот на сина си
Живея сама в тристаен апартамент. Може би аз съм виновна за това, което се случва сега. Съпругът ми почина преди три години. Преди смъртта му всичко беше наред. Бяхме много близки, така че никога не сме скучали. Отгледахме прекрасен син. Бях сигурна, че не ме грози самота на стари години. Но всичко се разпадна. Не можах да намеря общ език със снаха си.
Мислех, че при много хора се случва това, така че не обърнах голямо внимание. Аз също не бях близка със свекърва си. Но снаха ми е отмъстителна и зла. Тя дори не ми позволява да общувам с внуците си и не пуска сина ми да идва при мен. Много рядко имам шанса да го видя. Така че живея сама в моя огромен апартамент.
Толкова искам да чуя детския смях и да видя как растат моите внуци. За мен това е най-добрата награда, но съм лишена от нея. Освен това синът ми не може да постави жена си на мястото й.
Явно в самото начало трябваше да установя добри отношения със снаха си. Сега вече не иска да контактува с мен.
Снаха ми не разбира ли колко ми е трудно сама? Нямам никого освен тях! Тя също някой ден ще бъде на мое място. Ако повтори моите грешки, ще бъде в същата ситуация. Готова съм да се променя, но тя не иска да се помирим. Така останах безполезна.
Всеки ден горя от копнеж. Много съжалявам, че посветих целия си живот на сина си, а се озовах в такава неприятна ситуация. Колко болезнено е да осъзная факта, че никой не се нуждае от мен. Не виждам изход.
Днес се обадих на снаха ми и я поканих на гости. Тя за пореден път отказа и каза, че няма да дойдат. Да, аз самата съм виновна за всичко, но искам да поправя нещата. Готова съм на всичко, за да върна любовта на близките си. Не искам да съм сама.
