Наш специалист каза колко вода трябва да пием на ден, за да предпазим бъбреците си
Проф. д-р Валентин Икономов, д.м.н., е специалист по нефрология и вътрешни болести. Бил е научен сътрудник по нефрология, диализа и бъбречна трансплантация в Университетска болница “Александровска”, Медицински университет-София и завеждащ на Клиничен център по хемодиализа в курорта “Албена”.
В продължение на 14 години е началник на Клиниката по нефрология, остра и перитонеална диализа с дейности афереза и бъбречна трансплантация в УМБАЛ “Св. Марина”, Медицински университет-Варна.
От 2012 г. е професор по нефрология. Има над 160 публикации и повече от 150 участия в научни конгреси, а също и основни научни разработки в областите хемодиализа, перитонеална диализа, трансплантация на бъбреци и методи за афереза. Специализирал е нефрология в Мюнхен, Берлин, Аахен. Член е на редакционните колегии на редица специализирани медицински списания.
Проф. Валентин Икономов и екипът му извършват диагностика, лечение и профилактика на всички видове бъбречни заболявания и често свързаните с тях високо кръвно налягане, диабетно бъбречно заболяване, повишени мазнини в кръвта, анемия, подагра, протеинурия, костна болест, нарушения на обмяната и бъбречна недостатъчност.
Нараства ли заболеваемостта от различни бъбречни заболявания? Защо хипертонията уврежда бъбреците? Кога е необходима консултация с нефролог при страдащите дълги години от хипертонична болест? Може ли затлъстяването само по себе си също да се превърне в причина за бъбречно увреждане? Какви са правилните мерки за предотвратяване на тежки усложнения? Отговор на тези и още въпроси, вижте в интервюто с проф. д-р Валентин Икономов.
– Проф. Икономов, в една публикация заявявате, че почти 10% от населението на развитите държави страда от някакво бъбречно заболяване. Има ли подобна статистика за България?
– Да, има такава статистика и за България. Преди няколко години Българската бъбречна асоциация проведе проучване, според което почти 13% от българите имат някаква форма на бъбречно заболяване.
В световен мащаб, в различните държави заболеваемостта наистина варира от 8 до 10%, но тенденцията е към увеличаване на този показател. И вече от 10 до 12% от хората в една развита държава имат някаква форма на бъбречно заболяване.
– А какви са причините за тази тревожна тенденция?
– Причините са няколко. На първо място, разбира се, е нелекуването и недостатъчното внимание, което се обръща на бъбреците. Затова след 35-40-годишна възраст всеки трябва поне веднъж в годината да се подложи на биохимично изследване на здравословното си състояние. Но основните, крупните причини за тази наистина тревожна тенденция, са хипертоничната болест или захарният диабет – както тип 1, но най-вече тип 2. Почти 75% от тези болни са с напреднала бъбречна недостатъчност.
– Това е прекалено висок процент. А кога, след колко време от началото на заболяването хипертонията започва да уврежда бъбреците?
– Това зависи от стадия на хипертоничната болест. Обикновено бъбречните заболявания се проявяват при трети стадий на хипертоничната болест. Има значение дали тези болни се лекуват достатъчно добре. Може би не знаете, но почти 90% от хората с хипертония не са наясно, че страдат от това заболяване. Голяма част от тях изобщо не се лекуват.
Т.е., половината от тези, които знаят, че са болни, не се лекуват. Останалата част се лекуват умерено ефективно. Ето по тази причина 35 до 40% от болните с хипертония в различните държави са с краен стадий на бъбречно заболяване. И тези болни се нуждаят от хемодиализа, перитонеална диализа и бъбречна трансплантация.
Такава тревожна тенденция би трябвало да бъде овладяна до известна степен в една цивилизована държава. Но въпреки това си остава един от най-сериозните проблеми, отговорни за високата бъбречна заболеваемост. Която, пак ще повторя, за съжаление, се увеличава. Това е без всякакво съмнение. Доказват го и нови технологични проучвания.
Много хора разбират, че страдат от хипертония, чак когато отидат при кардиолог с някакви сърдечни заболявания и увреждания. Или пък при невролог, защото са получили инсулт, без да подозират, че са болни от 15-20 години. И в един момент при някакво случайно изследване се установява, че 50-60% от бъбречната функция я няма.
Така остават изненадани, когато общопрактикуващият лекар казва: ама вие имате напреднала бъбречна недостатъчност, тичайте при нефролог. А болестта се е развивала поне 15 години преди това, може и 20 години дори.
– Как може да се промени това?
– Това е приоритет на хората, които се занимават със социална медицина.
– Т.е., с профилактика?
– Не точно. На първо място е не профилактиката, а просветата, ограмотяването на населението – в училище, с предоставяне на целенасочена информация и в издания като вашето. Това са начините за информиране, за ограмотяване. Защото няма как на всички без изключение да се прави образователно обучение. Откъде да знае определен човек, че е болен от хипертония, че да отиде да слуша точно такава лекция. Разбирате ли?
Нужна е широкопрофилна система на образование, която ще даде на хората информация за основните профилактични и лечебни мерки при хипертония. Т.е., това какво трябва да приемат, на какъв интервал от време; какъв трябва да е режимът на хранене и т.н. И да им се възбужда интересът от време на време да проверяват кръвното си налягане.
– Проф. Икономов, като ви слушам, оставам с усещането, че визирате по-скоро по-младите хора – 35-40-45-годишните – така ли е?
– Да, точно така. Ако кръвното налягане започне да се повишава на 60-65 г., на 70-75-годишна възраст не е толкова страшно. По-сериозно е ако започне да се повишава към 35-40 години и до 60 г. никой не го е установил. Ето в такава ситуация то директно води до инвалидизиране.
– Значи това е най-рисковата възрастова група така ли?
– Да. Предлагам да се съсредоточим и да говорим за хипертонията като за увреждаща бъбреците. Това е нашата тема. Иначе по принцип за хипертонията като такава, говорят кардиолозите.
В този смисъл ще кажа следното: вън от съмнение е, че хипертонията уврежда бъбреците. Няма да занимавам вашите читатели с механизма, по който се случва това. Факт е, че бъбречните артерии се увреждат
Затова препоръчвам хората периодично да посещават нефролог, за да проверят състоянието на бъбречната си функция.
Много е важно периодично да се оценява степента на т.нар. гломерулна филтрация. И ако се окаже, че има ограничаване на гломерулната филтрация, особено когато настъпи манифестно ограничаване на гломерулната филтрация с повишаване на серумните стойности на креатинина, това означава, че вече 50% от бъбречната функция е унищожена. Означава, че 50% от гломерулите вече не функционират.
Ако човек посещава по-редовно нефролог, ще му бъдат предложени тестове за измерване на този показател – гломерулната филтрация. И те могат да покажат, че е започнало ранно увреждане на бъбреците и трябва да се вземат мерки.
Проф. д-р Валентин Икономов
– В едно интервю казвате, че бъбреците не болят, но има ли някакви признаци, освен изследванията и тестовете, които споменахте, които да подскажат увреждане на бъбреците?
– Бъбреците болят в по-малко от 5% от бъбречните заболявания. Когато има засягане на бъбречната капсула, когато има засягане на уротела или оток – бъбреците са напрегнати и нещо ги раздува. Най-сигурният признак, че има бъбречно заболяване е 10-годишна нелекувана хипертония.
– Какви грешки допускаме в това отношение?
– Грешките са най-често в хранителния режим. И то не само по отношение на солените храни. Вредни са и онези, които съдържат много консерванти и стабилизатори. Така че в преобладаващата част са грешките в храненето, другата част е неспособността на хората да владеят собствения си стрес.
В това отношение ние сме напълно безпомощни. Не сме обучавани по никакъв начин да се справяме със собствения си стрес, така че, когато човек работи интензивно, да може да се чувства спокоен, а не да е в постоянна свръхвъзбудимост.
Тези категории са приоритет на невролозите и психиатрите, но много голяма част от факторите, свързани с хипертоничната болест, лежат в основата на централната нервна система и влияят на психоемоционалното равновесие на човека. Това е изключително важна, сложна тема – човек да може по автогенен път да овладява и контролира стреса, на който е изложен.
– А има ли кой да ни научи на това?
-Това е като пътят към религията. Всеки сам трябва да се опита да стигне до такова вътрешно равновесие. Защото то е вътрешна потребност и трябва по някакъв начин да се постигне. Но и в това отношение трябва да има знание и обучение.
– От какво друго има нужда този толкова важен орган? Нещо, което не знаем и на което не обръщаме внимание?
– Този важен орган има нужда от нормални обменни процеси. Ще кажа нещо, което друг път не съм споменавал.
Затлъстяването, наднорменото тегло само по себе си е достатъчна причина за възникване и развитие на бъбречно заболяване. Може да се изненадате, но около 7% от болните, които са в краен стадий на бъбречно заболяване, страдат само от затлъстяване. Това е достатъчно да увреди бъбреците.
Второ, както вече споменах, от голямо значение са обменните процеси: хиперурекемията (тя може да възникне по различни причини); високата кръвна захар, разбира се, както и хиперлипидемията. Знаете ли, че някъде преди около 20 години имаше студии, които доказаха, че бъбречната функция може да се увреди само от факта, че човек има високи стойности на мазнини в кръвта.
Т.е., само хиперлипидемията като такава влияе по този начин. Ето това са неща, които най-вероятно вашите читатели не знаят, не са чули или прочели някъде.
Препоръчвам на всеки човек да води смислен, осъзнат здравословен живот. Редовно оводняване, редовно контролиране на кръвното налягане и на кръвната захар. И, разбира се, човек да не се превръща в подвластен на стреса, а да се опита, да се научи да го владее, доколкото може.
Препоръчвам периодично – поне един път в млада възраст и минимум два пъти в по-напреднала възраст, да се подлагате на лабораторни тестове. Така човек ще научи каква е степента или на увреждане, или на напредване на старчески процеси.
Защото има процеси, които не са болест, те са естествено намаляване на функциите на органа. Това също е друга тема – кога бъбрекът е болен и кога не е, защото с възрастта има известно ограничаване на бъбречната функция. А това не е болест, тя не трябва да се лекува. Само лекарят е този, който може да прецени кога е болест и кога е ограничаване на бъбречната функция заради напреднала възраст.
– Какво е отношението ви към народната медицина, към хомеопатията и към биодобавките? Много хора се самолекуват така?
– За да отрече човек нещо, трябва да го познава добре. Аз мисля, че алтернативната медицина – било с фитотерапия (билколечение), има своето място в алопатичната медицина. Т.е., официалната медицина, с която ние се занимаваме.
Но все пак докторът трябва да знае какви билки и за какво ги изписва. Относно хомеопатията, аз като нефролог не съм достатъчно информиран, за да кажа “за” или “против” тази медицина в нашата медицинска област.
Стигнахме до хранителните добавки, за които имам следния коментар. Всички знаем, че има много различни и разнообразни хранителни добавки. Има перфектни медикаменти, които са регистрирани като хранителни добавки, за да се спести сложната процедура за регистрация на едно лекарство. Това вече е отговорност на лекарите какво точно предписват.
– Което означава, че болният вместо да се самолекува, е добре да се консултира с лекар, когато си купува хранителни добавки – така ли?
– Да, точно така. Категорично, дори това трябваше да отбележим първо. Болният да се консултира с компетентен специалист. Все пак аз като видя какви са съставките на един медикамент, като го предпиша на 3-ма, 4-ма пациенти, установявам например, че този медикамент функционира.
Независимо че е хранителна добавка. Има прекрасни хранителни добавки за противорецидивна терапия. Аз работя с много такива, но пак казвам, специалистът трябва да знае какви са съставките, как действат. В крайна сметка, да знае какво прави.
Има, разбира се, хранителни добавки, за които не мога да твърдя, че има някаква полза от тях. Но, както вече споменах, това е един огромен свят, в който има и качествени, и не особено стойностни медикаменти.
Иначе, това е въпрос на лична информация – всеки човек трябва да попита например един сериозен фармацевт, или своя лекар и тогава да използва която и да е хранителна добавка или медикамент от тази сфера. Така че в никакъв случай не мога да отрека хранителните добавки.
Какво количество вода трябва да приемаме?
“Всеки лекар, пък и всеки човек знае, че течности трябва да се приемат. Защото например един нормален 70-килограмов човек има стандартна загуба на течности. Тя е свързана с уринирането, с дишането, с изпаряването през кожата в зависимост от климатичните условия, в зависимост от неговото физическо натоварване.
И тази загуба на течности трябва да бъде заместена с вода. Така че във всички случаи един човек в активна работоспособна възраст трябва да консумира литър и половина, до два литра вода на ден. И да не опитва да си осигурява течностите само с храната, имам предвид супи и прочее течни храни, а да изпива това оптимално количество вода.
Бъбрекът осъществява авторегулация. Когато организмът се обезводни, бъбрекът до известна степен намалява отделянето на урина. Но това води до друга, локална патология – възпаление, камъни в бъбреците и т.н.
Въобще, самото обезводняване, което се нарича дехидратация, е свързано с няколко типа заболявания. Така че приемът на вода е още един фактор, който също принадлежи към широката форма на здравна просвета. Иначе всеки сам може да си изчисли и да определи колко вода е нужно да пие.
Като е важно периодично да се сменят видовете вода. Защото всеки вид вода има определено числово алкално равновесие или съотношение, както и минерален състав. Затова в рамките на месец приемайте един вид вода, след това я сменяйте с друг, за да не се прояви неблагоприятно въздействие върху организма, респективно върху бъбреците”, обясни специалистът.
Яна БОЯДЖИЕВА
