Село на 20 км от Пловдив има световна слава на мястото с най-лечебен и чист въздух
„Кога за последно диша кислород?“ е въпрос, който едва ли някой ще ви зададе. Хубаво е обаче от време на време сами да питаме себе си и ако нямаме готов отговор, да оставим за миг злободневните теми на заден план и да си отделим малко време, разказва сайтът „Трип.Дир“
Бойково
На 20 км от Пловдив, отново в полите на Родопите, лежи село Бойково, населявано от едва 80 жители. Световна слава като едно от местата с най-чист въздух в Европа то добива още по времето на социализма.
През 1987 г. Френската академия на науките прави изследване и установява, че 3 места на Стария континент имат целебен въздух – Шамони във Франция, Карлови вари в Чехия и село Бойково в Родопите. Последното е разположено на най-северните склонове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 метра. Селото попада в планинска климатична област, като климатът е мек, с прохладно лято и сравнително мека зима, в която вали обилно сняг.
Местоположението на Бойково е такова, че е защитено от силни и студени ветрове. Подходящо е за малки деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Селото е създадено след обединението на множество колибарски махали и родове. В момента там има над 900 къщи, но повечето се ползват като вили и нямат постоянни обитатели. По време на пика на Ковид мнозина са пристигали в Бойково, за да карат карантината и оздравявали по-бързо, казва кметският наместник на селото.
Чепеларе
Климатолечението в китното Чепеларе има вековни традиции. Още през 1911 г. там се открива първата болница за лечение за белодробни заболявания, а след това през 1933 г. в Пампорово е отворена и първата вила-пансион от Никола Чичовски, с което се поставя началото на развитието на курорта.
Гъстите борови гори в района са разковничето за лечебния въздух, защото увеличават неговата йонизацията. Високата фитонцидна наситеност е вид въздушен антибиотик, с който природата ни дарява по време на цъфтежа на боровете. Експерти отчитат, че в Чепеларе има целебно съчетание на ниска влага, много слънчеви дни и висока йонизация на въздуха.
Тя подобрява настроението, неутрализира радиацията, лекува белодробни болести, алергии, мигрени, влияе за възстановяване на функцията на нервната система, спомага за убиването на бактериите и вирусите и увеличава усвояването на кислорода. Градът е и с най-голяма надморска височина у нас – на над 1140 метра. Той е в преходно-континенталната зона, затова и зимата тук е мека, но пък снегът се застоява от 80 до 120 дни в годината. Чепеларе се слави и с 2000 слънчеви часа годишно.
Батак
Едно от невидимите чудеса на Родопите е чистият въздух. Според експертите от НАСА възрожденската светиня Батак е сред местата, на които американската космическа агенция е измерила, че качеството на въздуха е изключително високо, няма замърсявания и притежава лечебно въздействие.
До откритието се стигнало по случайност, след като екип от Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ изследвал от хиляди километри височина целия родопски регион, установявайки, че въздухът на Батак се отличава с естествената си йонизация.
Историческият град, намиращ се на 27 км от СПА столицата на Балканите – Велинград, се извисява на 1036 метра над морското ниво в района на Западните Родопи. Котловината, в която е сгушен, е обградена от бърда и Батак е защитен от силни ветрове. Характерно за този район явление „белият вятър“, както местните наричат южняка. През лятото там е прохладно, а през зимата снеговете не липсват.
Сандански
Климатът и минералната вода на Сандански са прочути в цял свят и са неговото съкровище. Доказано правят чудеса със здравето, а свидетелства за това има още от 2 хилядолетия преди Христа, когато в района възникват първите селища. Познанията от древността не са забравени и днес, а неслучайно градът продължава да се развива и налага като един от предпочитаните балнео и СПА центрове в страната. Градът, намиращ се в подножието на Пирин, се е разпрострял амфитеатрално от двете страни на река Санданска Бистрица. Той е признат за най-добрата естествена лечебница в Европа на бронхиална астма. Основен фактор за това е уникалният климат – преходно-континентален с изразено средиземноморско влияние, заради което градът е известен като „българскияклиматичен юг“. Въздухът в Сандански е чист, беден на алергени, богат на кислород и отрицателни йони и лекува редица белодробни заболявания.
Искрец
Село Искрец се намира на 45 км от София, съвсем близо до Своге. През далечната 1908 г. там е построен санаториум за лечение на туберкулоза с указ и дарение от цар Фердинанд. Мястото е избрано от специално назначена от монарха комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри. Спират се на Искрец заради специфичния микроклимат, чист въздух и незначителния брой на мъгливите дни, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. И до сега секвоя, посадена преди 114 години от цар Фердинанд, се издига до входа на специализираната белодробна болница за продължително лечение в селцето. То е предпочитано място за туризъм, почивка и отдих през уикенда най-вече от столичани заради чистия си и полезен за здравето въздух.
Радунци
В село Радунци до Мъглиж също казват, че имат най-чистият въздух на Балканите. Твърдят го не само местните хора, но доказателство за това е, че мястото е било избрано за построяването на най-голямата белодробна болница у нас още по царско време сред други 20 в страната. Тя е била предназначена за долекуване на туберкулоза, за костно-ставна туберкулоза и за други тежки белодробни заболявания. Намира се на 650 метра надморска височина, но днес, за съжаление, не функционира. Лично Цар Борис III дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади в землището на село Дъбово, за да бъде подсигурена издръжката на болницата. Все още обаче лечебният туризъм в региона е развит. За силата на въздуха там се носят дори легенди. Една от тях гласи, че дядо на име Радун (откъдето идва името на селото – Радунци), се разболял от туберкулоза, но всеки ден идвал в тази местност с овцете си и след известно време оздравял благодарение на чистия въздух. Никой от семейството не искал да го придружава, освен най-малката внучка. След време всичките му роднини починали от туберкулоза, само той и внучето, с което ходели на паша, оцелели.
Трявна
В Трявна въздухът също е известен със своите лечебни свойства. Тук децата зачервяват бузките, придобиват апетит и укрепват, казват всички местни хора. Неслучайно във възрожденския град е построен и един от известните белодробни санаториуми за деца, защото въздействието на кислорода в региона е наистина силно. Трявна е планински град, а свежият въздух там е с умерена влажност. Характерно е, че в региона липсват мъгли и климатът е мек през всички годишни сезони. Една от причините въздухът там да е толкова феноменален, са фитонцидите от боровите гори наоколо, които убиват всички микроби в организма.
