Защо българина предпочита леля Катерина от Лефкада пред бетонното ни черноморие
Признавам, че когато става дума за кратката ми семейна ваканция, отдавна не страдам от плажен патриотизъм. От години предпочитам Гърция и в момента също имам резервация при комшиите. Защо ли? Ами поне по 10 причини.
ШЕЗЛОНГЪТ Е БЕЗПЛАТНА ЕКСТРА
Там никой не ме притеснява, когато заема шезлонгите и чадъра на плажа. Ако той е безплатен към някое заведение, сервитьорът ненатрапчиво изчаква да се настаня удобно и едва тогава идва за поръчката. Да, на най-вървежните места се плаща, но цените са съвсем поносими.
ВОДАТА
Там тя е чиста. На повечето гръцки плажове дъното се вижда на метри дълбочина. Плуват рибки, раци… Вълшебно.
ОТНОШЕНИЕТО
Тук сравнението е като между Лом и Лондон. Мога да напиша роман. Собственичката на къщата в Лефкада, в която бях миналото лято, приготвяше лично закуска на децата, въпреки че нямаше такава в цената! Същото важеше за кафето, за лимоните и прасковите, които растяха около басейна.
Още първата вечер леля Катерина изнесе на барбекюто узото и каза – пийте по едно след плажа.
На раздяла покани цялото семейство на вечеря – два вида салати, домашно приготвено телешко, мусака, риби, десерти, узо, вино… Всичко прясно и приготвено с любов. Продуктите – от съседните ферми и градини.
ЦЕНИТЕ
Девет нощувки за 4 човека при леля Катерина струваха 1560 лева. Хич не е много спрямо цените у нас, платих с кеф.
Да, храната в Гърция е два пъти по-скъпа от нашата, цените са същите, но в евро. Но всичко е вкусно и поднесено с грижа за клиента. Всеки сам избира дали да похарчи 1000 лева по ресторантите в Гърция, или 700 за тези на Черно море.
Освен това край всеки плаж там има евтини варианти с „тайк ауей“.
ПАТРИОТ СЪМ, НО НЕ ЧАК ТОЛКОВА
Не залитам по чужбина, защото е модно. Доскоро бях твърд почитател на „Избери българското“, когато трябваше да избера място за лятна почивка. Всъщност продължавам да имам своите любими места по нашето Черноморие. Обожавам Балчик и целия все още див север – Крапец, Тюленово, Яйлата, Шабла. И стискам палци да си остане такъв.
Стискам палци и на онова хотелче в Лозенец, на рибарите в Резово и на многото свестни хора, които се опитват да оцеляват в битката в бетона, мутрите и ресторантите „ширпотреба“, в които никога повече не искам да стъпя.
Не съм невъзвръщенец, ако става дума за почивка по родните курорти. Но инвеститорите там трябва да се понапънат, за да ме върнат.
А премиерът Борисов, вместо да се гневи на опашките по границата, може да направи нещо много просто – по някоя програма да отпусне специален грант на нашите хотелиери и ресторантьори и да ги прати на безплатно обучение при леля Катерина от Лефкада. Ако са схватливи и прихванат, от държавната помощ в туризма ще има реална полза.
Източник: Марица
