Виктор Стоянов за отправеното му предложение: Категорично отказах, когато разбрах!
Виктор Стоянов е, разбира се, най-обсъжданият ерген в държавата, по телевизора, в социалните мрежи, въобще навсякъде. Виктор обаче приема цялата си известност без главозамайване и е много земен и интересен човек.
Как реши да станеш първия „Ерген“?
Не съм го решил конкретно аз, а ми предложиха.
Един господин ме потърси във Фейсбук. Написа ми съобщение. Представи се като човек от продуцентска къща. Спомена всички негови продукции и ме покани на среща. Помоли за телефон за контакт. Когато вече се чухме по телефона, аз му зададох въпроса „За какво точно става въпрос?“.
Той ми отговори много интригуващо: „На този етап е строго конфиденциално. Ще можем да ви разкрием повече на интервюто.“ Това предизвика много голямо любопитство в мен, отидох на една среща, запознах се с още 4 човека и проведохме едно интервю в продължение на повече от час, в което само те ми задаваха много въпроси.
Аз все още не знаех защо го правят. След около 50-ия въпрос отново попитах и тогава ми представиха идеята за реалитито. Попитаха ме какво е моето мнение и аз отговорих, че звучи прекрасно и може би за всеки мъж би звучало като сбъдната мечта – отива на екзотична почивка в компанията на красиви жени, които се борят за него. Споменаха ми, че ще се снима в Турция и тогава аз категорично отказах.
В този момент имах сигурна работа, в която бях инвестирал почти три години и не можех да си позволя с лека ръка да захвърля труда и си да напусна заради реалити. Това за мен беше откачено. Потърсиха ме още няколко пъти и помолиха за нова среща, на която ме убедиха как това е един път в живота, което е вярно. Тогава реално започнах да се замислям върху възможността какво би следвало да се случи. Един ден реших просто да говоря с работодателите ми и да оставя топката в техните ръце.
Говорих с шефа ми, представих му цялата идея на проекта, обясних му, че са ме поканили и че за мен приоритет остава работатa, но ако те сметнат, че биха си позволили да ми дадат два месеца неплатен отпуск, ще приема. Казах им, че съм си подготвил работата за периода, в който ме няма и колежката ми ще движи нещата от мое име. След няколко часа ми се обадиха и ми потвърдиха, че няма проблем да отида. Имало ли е моменти в предаването, в които не си бил напълно себе си? Да, имаше моменти, в които ми се искаше да реагирам по-типичен за мен начин, но обстоятелствата не го позволяваха.
Имам предвид, че осъзнавах, че цяла България ще гледа това и че тези момичета са там заради мен. В реалния живот с голяма част от дамите дори не бих водил разговор. Толкова далеч са от моята представа за половинка, че няма да губя нито тяхното, нито своето време, опитвайки се да се опознавам с тях. Но все пак разбирах, че те са отделили много време и са загърбили личния си живот, за да ме опознаят. Това ме смиряваше и ме караше да проявя смиреност, емпатичност дори към хора, към които не бих проявил по принцип.
Всички ме поздравяват за моето търпение, но в реалния живот просто ще се завъртя, ще пожелая „Приятна вечер“ и ще си тръгна. Имаш ли пример за подражание в джентълменството? Смятам, че по-скоро имам възпитание, а не конкретно поведение. Нямам модел. Винаги съм се възхищавал на т.нар. „old school“ маниери, които са имали мъжете преди.
Имал съм късмета да срещна такива поколения и да съм живял във време, в което добрите обноски са нещо напълно нормално. В днешно време те се осмиват. Когато някой види човек с обноски като моите, го приема за слабост и се изказват като: „Той е балък“, „Той е подлизурко“ и други сродни грозни думи. Държа се с хората така, както искам те да се държат с мен, колкото и изтъркано и клиширано да звучи. Никой не е длъжен да ми отговори със същото, но когато го направи, аз го оценявам и не го забравям. Слушам хората, които искат да слушат и мен.
Показвам емпатия, съпричастност и предлагам помощ, защото искам някой ден, когато съм в подобна ситуация, някой да се погрижи така и за мен. Както казват – прави добро, за да получиш добро. Не ме разбирайте погрешно, аз съм типичен представител на зодия овен и както казвам „Добър ден“, „Заповядайте“ и т.н., така може и точно с две изречения някой да ме вбеси до такава степен, че да забравя всякакви обноски и да се превърне в махленски бой. Но винаги първо подхождам с уважение и възпитание. Вече каква ще е ответната реакция, зависи от човека отсреща.
