Кои страни останаха верни на Путин и защо?
Беларус
След манипулираните президентски избори през 2020 година Минск затвърди статута си като най-верен съюзник на Москва. Беларус обърна гръб на съседна Украйна, където много беларуски дисиденти потърсиха убежище.Русия по традиция е най-важният търговски партньор за Беларус. Москва е най-важният доставчик на петрол и газ, а и двете страни са свързани като членки в Евразийския икономически съюз, в който влизат още Армения, Казахстан и Киргизстан.
Геополитически Беларус играе ролята на стратегическа буферна зона между Русия и НАТО. Минск членува и във военната Организация по договора за колективна сигурност, създадена от Москва. В нея влизат още Казахстан, Армения, Киргизстан и Таджикистан.
Казахстан
Путин вижда Казахстан като „един от най-близките стратегически съюзници и партньори на Русия“. Тази обвързаност пролича и по време на последните безредици в началото на годината. Тогава Путин изпрати в Алмати руски войски и специални части, за да защитят президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев.
Казахстан е важен за Русия както по геостратегически, така и по икономически причини. Като територия това е деветата по големина държава в света, която разполага с огромни залежи от нефт и газ. Повечето тръбопроводи в Казахстан принадлежат на руския гигант „Газпром“. Русия е и най-важният търговски партньор на Казахстан.
Китай
Пекин и Москва демонстрираха единството си съвсем наскоро – в началото на февруари, когато се срещнаха двамата президенти. Междувременно обаче атмосферата помежду им се заоблачи. На спешното заседание на Съвета за сигурност на ООН на 22 февруари 2022 Китай не взе страната на Руската федерация, а призова враждуващите към сдържаност.
Отношенията между Москва и Пекин са всичко друго, но не и балансирани. Китай е по-важен за Русия, отколкото обратното. Русия внася от Китай една пета от всички влизащи в страната стоки, докато при Китай делът на стоките, внасяни от Русия, възлиза само на 2,4%. Независимо от това през 2021 стокооборотът между двете държави нарасна с 36 процента.
Армения
Като бивша съветска република Армения е икономически зависима от Русия и поддържа близки връзки с Кремъл. Тя членува както в Евразийския икономически съюз, така и в Организацията за колективна сигурност. 80% от енергийните нужди на кавказката държава се задоволяват чрез руски внос. Русия е и най-големият търговски партньор на Армения.
В същото време правителството на арменския държавен глава Армен Саркисян се стреми към сближаване със Запада. Армения членува в Съвета на Европа, а от 2017 година има и споразумение за партньорство с ЕС.
Унгария
В Европа Москва залага на неколцина съмишленици. Двама от най-близките са унгарският премиер Виктор Орбан и сръбският президент Александър Вучич.
Орбан и Путин минават за политически приятели. През 2017 година Орбан купи руски ядрени реактори и подписа споразумение за съвместни руско-унгарски изследвания в космоса. Освен това Унгария внесе руската ваксина срещу коронавирус „Спутник“, която не е сертифицирана в ЕС, пише Дойче веле.
За награда Унгария получава руски газ на приятелски цени. А това е добре дошло за Орбан. В момента той е благодарен за всяка подкрепа, защото на 3 април в Унгария предстоят избори, а над главата му е надвиснала заплахата от съкращаване на еврофондовете. Според решение на Европейския съд от 16 февруари, Европейската комисия може да съкращава средствата от европейския бюджет за членки на ЕС, които имат проблеми с върховенството на закона.
Сърбия
Сръбският президент Александър Вучич също получава предизборна подкрепа от Москва. Медиите съобщават, че Русия прави гигантска отстъпка в цените на газа за Сърбия, валидна до май. А това може да се отрази върху изборите на 3 април.
Вучич и много негови сънародници смятат Русия за „по-големия брат“. Сръбският президент се обявява против санкциите срещу Русия. А през 2019 година Сърбия стана първата европейска страна, сключила споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз.
Но Белград води двойнствена политика, въпреки политическата си и културна близост с Русия. Сърбия е кандидатка за членство в ЕС и иска да намали икономическата си обвързаност с Русия. Затова се работи и над изграждане на тръбопровод, чрез който Сърбия да се свърже с гръцката газопреносна мрежа.
Венецуела
Путин се радва на симпатии в няколко латиноамерикански държави. Показа го и посещението в Москва на бразилския президент Болсонаро, който беше приет от Путин в средата на февруари – в разгара на руско-украинския конфликт. На 19 февруари Русия официално получи подкрепа и от Венецуела, чийто президент Николас Мадуро е един от най-верните съюзници на Путин.
Близките отношения между двете страни стъпват върху военно и икономическо сътрудничество. От 2006 година досега Москва е отпуснала на Каракас близо 17 милиарда долара кредити, голяма част от които са използвани за закупуване на руско оръжие. Експертката Александра Ситенко казва, че тези оръжия между другото се използват и за маневри край границата на Венецуела с Колумбия. А Колумбия е единствената латиноамериканска държава, която се води „глобален партньор на НАТО“. Тъкмо поради това Москва смята партньорството си с Венецуела за „стратегическо“.
Двете държави са тясно свързани и в областта на енергетиката. Според Ситенко, Русия много иска да установи контрол над залежите на петрол във Венецуела, които са най-големите в света. От 2017 година насам 51% от дяловете в държавната петролна компания на Венецуела се намират в руски ръце.
Източник: glasnews
