Лъжите за храните, които купуваме
„Много от рекламните обещания на производителите са чиста лъжа“, казва Мануел Виман от организацията Foodwatch. „Хранително-вкусовата индустрия схвана, че кризата с климата и планините от пластмасови отпадъци са важни обществени проблеми и започна да ги използва за своите маркетингови цели“, добавя Виман. Според него много от производителите се опитват да внушат на потребителите, че купувайки техните продукти, те едва ли не допринасят за спасяването на света, пише dw.com
„Хранително-вкусовата индустрия бълва толкова много и различни рекламни лъжи, че потребителите нямат никакъв шанс да ги разкрият“, твърди експертът.
Истината е в ситните букви
Има спешна нужда от по-добри закони, които да защитават потребителите от измами, убеден е Виман. Според него правителството в Германия би трябвало да забрани да се рекламират като здравословни такива храни, които са пълни със захар. Или пък стоки, които са вредни за околната среда, да се обявяват за „климатично неутрални“.
Същото важи и за случаите, в които се прикрива информация за истинския произход на стоката. „Крайно време е тези „зелени“ рекламни лъжи да бъдат спрени“, призовава Виман.
От Сдружението на производителите на храни в Германия твърдят, че подкрепят въвеждането на единни критерии и маркировки за храните в целия ЕС. Но първото подобно предложение на ЕК се очаква чак през 2024 година.
Сабрина Шулц от Централата за защита на потребителите в Берлин няма намерение да чака толкова дълго. Тя препоръчва на потребителите изобщо да не обръщат внимание на търговското име на лицевата страна на опаковката: „Това наименование може да е просто някаква измислица и служи предимно за рекламни цели. Същинското наименование на продукта е записано в текста със ситните букви на гърба на опаковката, където може да се прочете неутрално описание на стоката“.
По това описание може да се съди за качеството на съответния продукт. Ягодово-млечната напитка например би трябвало да съдържа истински ягоди, докато млечната напитка с ягодов вкус може да съдържа само аромат на ягоди.
Четенето на текста със ситните букви е досадно за много от потребителите. Но само по този начин може да се открие какво точно съдържа даден продукт. Който гледа само предната страна на опаковката, купува и неща, които всъщност не желае, предупреждава Сабрина Шулц.
Фитнес мюсли или захарна бомба?
Експертът Мануел Виман е съгласен с тази оценка: „Когато пазаруват, потребителите се ориентират главно по етикета. Затова опаковките – и особено предната им страна, са пълни с рекламни обещания, на които обаче почти не може да се разчита“.
Хранителната индустрия е способна да даде на някоя захарна бомба името „Фитнес мюсли“. Или пък да отпечатва върху опаковките някакви собствени знаци за качество и климатична неутралност. Разкриването на подобни измами често е твърде трудна задача, казва Виман. Той обаче е мотивиран от един скорошен успех. Концерн искал да рекламира своите капсули с кафе като компостируеми и биоразградими. След предупреждението на Foodwatch обаче това било осуетено.
„Капсулите с кафе са гигантско разхищение на ресурси. А да рекламираш тъкмо опаковки за еднократна употреба като особено устойчиви е нагъл опит за измама“, казва Виман. Той се надява, че политиката, защитниците на потребителите и самите потребители с общи усилия ще успеят да поставят хранителната индустрия под натиск.
