Милена от „Игри на волята“ за смъртта на майка си: Напъхват те в чувал, като стар непотребен боклук
Кадър Милена, личен архив
Милена от „Игри на волята“ вчера съобщи трагичната новина за смъртта на своята майка. От думите й стана ясно, че родителката й е паднала жертва на вируса, предаде Варна 24.
Часове след трагедията, Милена събира сили и разкрива неподозирани неща за последните ужасяващи дни на майка си. Милена обвини лекари за смъртта на майка си и обясни защо.
_%20429x%20584.jpg)
Публикуваме разказа без редакция:
„Публикувам това, за да видят хората, които не са наясно през какво минава човек, нуждаещ се от помощ. Историята е действителна и лично се наложи да мина през това последните дни…“, пише Милена в своя Инстаграм профил.
„Влизаш в болница заради ковид. Слагат ти кислородна маска след 1 час чакане в спешното. След това те изпращат в пулмологията, където ти пускат кислород с маска „балон“. Никой не се грижи за теб, не допускат близки, заради ковид и трябва да се оправяш както можеш.
Не можеш да се храниш самостоятелно, искаш да се отвори прозореца в стаята за малко свеж въздух, но след като помолиш учтиво, санитарката ти отказва и ти казват, че си лигльо. След като успяваш да споделиш това с близките си, те са принудени да намерят някой в болницата, на когото да плащат извънредно всеки ден, за да се грижи за теб.
След няколко дни се подобряваш. Очакваш да бъдеш излекуван, но те вкарват в интензивно отделение на апаратно дишане. Там ти взимат телефона и единствения контакт с външния свят. Вече си пленник! Никой не може да те види, да говори с теб и да се погрижи за теб. Не те информира никой за начина на „лечение“.
След известно време разбираш, че имало подобрение в състоянието и се изпълваш с оптимизъм. На сутринта за съжаление си интубиран… Вкарват ти тръба в гърлото и пускат 100% кислород. Изпадаш в безсъзнание и часовникът започва да отмерва последните ти дни. Всякакъв опит на близките да бъдат до теб и да бъдат в час с лечението е отблъскван.
Вече никой не може да ти помогне. Болницата получава тлъста пътека, изписват се лекарства, които няма да се купят. Всички печелят от теб – от директора – до санитарите. А кислородът гори в теб, изгаря органите ти. Дробовете ти вече са разкъсани от налягането и капацитетът им е на минимум. Бъбреци, Сърце, Мозък са пред отказване…
Роднини и близки звънят притеснени: – Състоянието е стабилно, организмът се бори – казва дежурният всеки ден… Да, ти се бориш срещу убийството ти – упоен, вързан, с маркуч в сухото ти гърло, изплезил език, като куче в жега… Минават две седмици, пътеката е готова, готов си и ти. Сърцето отказва и те напъхват в чувал, като стар непотребен боклук, от който вече не могат да се изкарат пари. А не е така. Има още хляб в теб. Хляб за гробарите, за поповете, за каменоделците за надгробния ти паметник. От близките достигат до теб плач и ридания. Ти не ги чуваш – убит си. По документи – от ковид, а реално – от „Ллечението“… -по действителен случай“, споделя терзанията си коравата блондинка.
