Вили Кавалджиев умря в мъки
След дълго боледуване на 28. декември 2010 г. сутринта на 65 години почина музикантът Вили Кавалджиев. Той беше един от стожерите на българския рокендрол. Наричаха го българския Джо Кокър и барда на синята идея.
Музикантът страдаше от диабет с много усложнения – гангрена на крака, почти пълна загуба на зрението, депресия, последвани от няколко инфаркта. Като малък е изкарал детски паралич.
Няколко месеца пред това негови колеги организираха благотворителен концерт, средствата от който бяха предназначени за лечението му.
Последно видяхме Вили на сцена през май 2008 г., когато той се включи в концерта „Цвете за Гошо“ в Южния парк.
Известният български рок певец е роден на 1 август 1945 г. в село Сомовит. Завършва английска гимназия, след което „Икономика и организация на туризма“. През 1971 г. започва работа като преводач към „Балкантурист“. Там завързва запознанства с много западни туристи. Това не се приема с добри чувства от тогавашната Държавна сигурност и често е привикван да дава обяснения.
Професионалната си кариера на музикант Кавалджиев стартира през 60-те с група „Викингите“, след което пее в „Лира 70“, „Импулс“, „Златни струни“, „Тангра“ и други. Първият му самостоятелен албум „Вярност“ излиза през 1981 година, след което следват „Вечно на път“ и „Мадона“.
През 1976 г. Държавна сигурност го арестува за шпионаж и връзки с чужди дипломати. Държи го 10 дни в единична килия на „Развигор“. Следствието не довежда до нищо, но го принуждава да напусне Комитета по туризъм. Близък негов приятел му урежда работа в Светия синод. Остава там, докато владиката Панкратий не научава за ареста му. Освобождава го за неблагонадеждност през 1977-а и оттогава блусарят се отдава изцяло на музиката.
Последните 20 години името на Вили Кавалджиев неизменно се свързва със СДС. Той участва във всяка кампания, митинг и концерт на синята партия. Беше член и на Националния съвет на СДС.
Буги Барабата: Заслужаваше по-голяма известност
Познавахме се, но не бяхме много близки.
Запомнил съм го с характерния тембър, типичен за музиката, която пееше. Не случайно го наричаха българския Джо Кокър. Само той можеше да извади такъв глас. В него имаше много силен заряд. Личеше си, че музиката е голямата му любов. Умееше да грабва публиката от раз, всички го обичаха.
Беше популярен, но аз мисля, че заслужаваше много по-голяма известност от тази, която имаше.
Росица Ганева: Колоритен глас и силно присъствие
Познавам Вили Кавалджиев от много години, от вас научавам за кончината му. Нямам спомен кога и как точно се запознахме, това беше преди страшно много години. С него ме свързват много общи пътувания и участия. Той беше човек, обичащ изкуството, музиката и приятелите си. Беше много одухотворен и честно да ви кажа, съм шокирана. Защото в последно време си отиват много ценни музиканти и в мен бушуват емоции като безсилие. Ето сега, питате ме с коя песен ще запомня Вили Кавалджиев и аз не мога да ви кажа. В главата ми обаче се е запечатал гласът му – колоритен и неповторим и силното му присъствие на сцената. Ето с това ще го запомня Вили Кавалджиев.
Богдан Томов: Ценеше красивите жени
Спомням си, че като момче гледах концертите му в зала „Универсиада“. Бях страхотен фен на дрезгавия му глас. Той имаше чувство за хумор, закачаше се с нас – по-младите изпълнители. Помня негови участия в Японския хотел, едни концерти на Албена, където се сприятелихме с компания от Манчестър и синът на единия англичанин дори емигрира у нас през 1993 г., защото беше влюбен в България.
Знаете ли какво още може да напишете за Вили – много харесвах страстта му към красивите момичета, напишете го. Да, той наистина ценеше женската красота.
Познавахме се добре. Много ми е помогнал и в началото ни подаде ръка, когато прохождахме с „Конкурент“.
Спомням си, че дойде веднъж в студиото, а ние записвахме вече хевиметъл. Каза ми: „Ех, Емо, ако знаеш какъв хевиметъл можем да направим ние, старите вълци!“
„Който пее, зло не мисли“, това важеше в пълна сила и за него. Беше добър човек и прекрасен музикант.
За разлика от други блус изпълнители Вили не можеш да го сбъркаш с никой друг. Има характерен глас и дрезгав тембър като Джо Кокър.
Бог да го прости!
Васко Кръпката: Наричахме го Куция дявол
За мен той е гласът на българския блус и рок. Посвети последните 20 години от живота си на демокрацията, антикомунизма и отхвърлянето на стария режим.
Когато бях малък, той беше моят най-голям идол. В нашите среди го наричахме Куция дявол, защото пееше дяволски добре.
Опитахме се да го спасим. Направихме и благотворителен концерт за него. Бях написал песен, посветена на неговия талант. Казва се „Купонът продължава“. Така и не можах да я завърша, исках да го направим двамата заедно.
Човека вече го няма, но песните му остават. Това е най-голямата награда за един музикант.
Призовавам читателите на тези редове да издирват и слушат негови песни. Така той ще живее вечно!
Източник: spomen
