Убиват Мирослава заради откуп от 500 000 лева
Трагедия в Перник преди 10 години
Килърът с белезници се гръмна пред антимафиоти, които го завели на оглед
Шеф от ГДБОП смята, че е в чужбина
Едно момиче от Перник преди 10 години отива на тренировка по таекуондо, за да не се прибере никога.
Мирослава Николова изчезва и 2 месеца няма ни вест, ни кост от нея. Висш шеф от ГДБОП заявява, че въпреки есемесите, които близките й получават за откуп, девойката не е отвлечена, а вероятно е избягала с приятели в чужбина. Истината обаче се оказва зловеща – Мирослава е убита и заровена на безлюдно място край село Планиница. Полицията стига до двамата килъри, но единият от тях се гръмва пред служители от ГДБОП и то, докато е с белезници. Покрай самоубийството му все още има куп неясноти, които ще останат тайна завинаги.
17-годишната Мирослава е ученичка в елитна гимназия в Перник. Красивото момиче тренира таекуондо. Само след няколко месеца предстои да стане абитуриентка. На 7 ноември 2011 г. вечерта отива на тренировка в местната спортна зала. Отвън в тъмното я причакват двама души – Марио Любенов–Заека и Стойчо Стоев–Чочо. Вторият е познат на момичето, именно той решава, че трябва да я отвлекат.
Двамата са научили, че приятелят на сестра й Елеонора – Борислав Чолев, е получил огромно наследство от починалия си баща, с когото не общувал от години. Похитителите смятат, че няма да е проблем да получат половин милион лева откуп от парите на Чолев.
Стойчо е въоръжен с незаконен пистолет, който купил специално за целта. Мъжете са с маски и се нахвърлят върху ученичката, събарят я на земята и връзват ръцете й със „свински опашки“. Докато я влачат към автомобила им „Фолксваген Голф“, Мирослава познава Чочо по гласа. Той сваля маската и й шепне: „Спокойно! Нищо няма да ти се случи. Само трябва да вземем едни пари!“
Това се оказва лъжа – бандитите са решили предварително за по-сигурно да убият заложницата, преди да получат искания откуп. Карат Мирослава да напише писмо до сестра си, че е отвлечена и колко пари ще спасят живота й. Момичето е било спокойно – Чочо не е чужд човек, той е работел като шофьор при Чолев, значи няма да ѝ стори нищо лошо.
На 15-ина километра от Перник, в района на с. Батановци, Чочо и Заека карат Мирослава да звънне на сестра си, за да й каже, че е отвлечена, че не трябва в никакъв случай да се обажда в полицията. Момичето не знае, че му остава още минути живот.
„Голфът“ с престъпниците и жертвата спира в гората над с. Планиница. Похитителите нямат план някъде да я скрият и после да а освободят, а носят в багажника въже с халки. Извеждат Мирослава навън и Чочо я събаря на земята. Притиска я силно, в това време Заека премята примка през врата й, усуква въжето и започна да тегли двете халки. След няколко минути Мирослава притихва и тялото й се отпуска. Двамата копаят плитък гроб, събличат момичето голо и заравят трупа му. След това изхвърлят дрехите в кофа в близкото село Братановци. Притеснени, че Мирослава не се прибира след тренировката, близките й започват да я търсят. Отначало при приятели и съученици, след това заявяват в полицията, че им се обадила, че е отвлечена. Разпитани са 30 човека, десетина са подложени на детектор на лъжата.
Заека и Чочо не са под подозрение, в първите дни те чакат поисканите от Борислав половин милион лева.
Заедно с второто писмо, което пишат, оставят и сим-карта, на която да се свързват. Още на следващия ден агенти на ГДБОП откъде е била купена. Бандитите помолили случайна жена да я плати, но тя успява да опише външността им подробно.
Телефонът се подслушва, докато Чочо се обажда на Елеонора. Тя се съгласява да им даде парите, но само при едно условие – доказателства, че сестра й е жива. Разговорът е от уличен автомат и полицията успява да засече Чочо в района. Той е задържан. Вечерта на 11 януари 2012 г. – два месеца след убийството, признава, че в съучастие с Марио Любенов-Заека са отвлекли Мирослава и са искали откуп. За да проговори обаче, той има условие – да стане защитен свидетел. Разследващите му го обещават. Чочо води полицаите до гроба на девойката, където тялото е намерено. Заека е задържа, а Чочо започва да разбира, че комай ченгетата няма да изпълнят обещанието си. През цялото време той е окован с белезници на гърба. Полицаите от ГДБОП го водят в дома му за повторен оглед. Той моли да го откопчаят, за да отиде до тоалетната. Полицаите преместват белезниците отпред. Стойчо излиза в коридор, в който има метален шкаф за оръжие. Той и баща му са ловци и там са длъжни да си държат пушките. Там е и пистолетът „Глок“ на Чочо. Той успява да отвори вратата на шкафа, грабва пищова и се гръмва в главата.
Антимафиотите, които придружават Чочо по време на самоубийство, са наказани, но въпросите около смъртта така и не намират отговори. И до днес има хора, които смятат, че е бил застрелян от служителите на ГДБОП, за да се приключи случая. Извършено е прецизно разследване, множество огледи и експертизи.
Марио Заека се оказва по-твърд от двамата, мълчи месеци наред и се прави на луд. Едва в съда през юни 2013 г. признава участието си в убийството на Мирослава и иска делото да се гледа по съкратената процедура. Получава 25 г. затвор и обжалва присъдата, след което Софийският апелативен съд му добавя още 3 години. Върховният касационен съд потвърждава убиецът на Мирослава да прекара 28 години зад решетките.
МВР издало разрешителни на мъж с крими досие
Чочо имал законни пушки и пистолети
През годините криминално проявеният Стойчо Стоев – Чочо е получил 5 разрешителни за оръжие от полицията в Перник. Така той се е сдобил с 2 карабини, една ловна пушка и два пистолета – единият от тях „Глок“-а, с който се самоубива. На 19 декември 2003 г. Стойчо получава първото разрешително за купуване на „Берета” с цел самоотбрана, второто е на 31 август 2005 г. – за ловна пушка. На 25 февруари 2008 г. получава разрешение за пистолет за спортни цели. Купува си и карабина – ловният вариант на автомат „Калашников“. Отговор как на криминално проявен са издадени разрешителни за оръжия и има ли някой наказан старшина, така и не беше даден от МВР.
Източник: Труд
