Д-р Силвия Стоева: Колеги пишат фалшиви сертификати – нека да дойдат само за час при нас в инфекциите!
Абсолютно правилни са новите мерки – като човек на първа линия виждам, че колегите са на ръба на силите си
Всяка смърт за нас е трагедия, как се съобщава такава вест на близките. Когато става дума за млад човек, направо си смазан
Баба ми и дядо ми се поддадоха на антиваксърската пропаганда, едва оцеляха, споделя младата лекарка от Пловдив
– Д-р Стоева, предполагахте ли, че командироването ви в инфекциозната клиника на УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив ще съвпадне с четвъртата вълна?
– Отидох по свое желание. Чувах още през лятото, че се задава пореден голям пик. Не се поколебах. Специализант съм в психиатричната клиника на УМБАЛ “Св. Георги”. Знаех, че колегите в инфекциите буквално изнемогват. И реших, че трябва да отида. Започнах от началото на октомври. В момента ситуацията е много тежка.
– И какво заварихте?
– През последната седмица е истински кошмар. Линейките пристигат една след друга и карат пациенти с ниски сатурации. Идват хора с дихателна недостатъчност.
Докараха мъж
със сатурация 40
при норма 95
Почти вече нямаме места. Миналата вечер бях нощна. В първи и пети блок нямаше нито едно свободно легло. Започнахме да настаняваме в трети блок. Той е отреден за болни, които имат симптоматика за COVID, но тестовете им са отрицателни. В същото време са с пневмонии.
– Какво мислите за новите мерки, които влизат в сила от четвъртък – правилни и навременни ли са?
– Одобрявам ги, абсолютно правилни и навременни са. Поради високия брой на заболели, за да се ограничи инфекцията, е нужно да има строги рестрикции. Здравната система не издържа вече, повярвайте. Казвам го като човек, който е на първа линия и не смогва да приема болни. Колегите са ръба на силите си и е крайно време да се направи нещо.
– За тези 20 дни има ли случай, който ви е подействал покъртително?
– Не са един и два. Хора умират непрекъснато. Всяка смърт за нас е трагедия. За жалост, тези, които губят битката, са без ваксини. Колегите в инфекциозната клиника полагат героични усилия. Чудя им се как издържат. Аз ще съм при тях един месец, а те са на бойното поле почти две години.
– Проф. Мариана Стойчева, виден инфекционист, беше казала миналата есен, че са буквално във война.
– Изобщо не е преувеличила. Наистина е така. Идва линейката, нямаш изобщо време да се чудиш. Действа се светкавично, защото минутите понякога са фатални. По най-бързия начин се правят изследванията, оформят се документите и започва експресно лечение. Моите функции в момента са на приемащ лекар. Мериш сатурация, пишеш терапията, която е по протокола и разпределяш болните по блоковете.
– Има ли пациенти, издъхнали по време на ваше дежурство?
– За съжаление, да. И сред тях има и млади хора. Не мислете, че на нас, лекарите, ни е безразлично. Как се съобщава на близък такава вест? А когато става дума за млад човек или пък, не дай Боже, за дете, направо си смазан. За съжаление,
все по-млади
хора се
заразяват
и го карат тежко
Не зная на какъв език да обясняваме, че липсата на ваксина води до това. А невярващите са ужасно много. Потресени сме от масовото изкарване на фалшиви сертификати. Значи той предпочита да плати и да се сдобие с неистински документ, отколкото да помисли за своята безопасност и тази на близките си. Нямам думи. Искали да пътуват и за да не си правят PCR, си купуват фалшиви сертификати. Цената стигала до 500 лева. Що за мислене?!
– Като лекар как си обяснявате, че има ваши колеги, които участват в тази схема?
– Изумена съм. Факт е, че това без лекар не става. Но отправям отчаян призив. Нека тези колеги, които пишат фалшиви сертификати, да дойдат само за един час при нас. Не да работят. Просто само да видят за какво става въпрос. И тогава нека продължават да издават такива документи. Това е престъпление. Но сме изумени и от друго – много са хората, които все още не вярват, че съществува този вирус.
– На какво според вас се дължи?
– На фалшивата пропаганда. За съжаление, е много голяма и има среда да вирее сред българите. В Монако, където 97% са ваксинирани, животът вече е съвсем нормален. А при нас се говори за ново затваряне.
– Кое е най-абсурдното, което сте чули от фалшивата пропаганда?
– Че като се ваксинираш и минеш през скенера на някое западно летище, той започвал да пищи, защото си чипиран. Просто съм изумена. Не зная кой ще иска да следи ваксиниран човек.
– Каква е последната терапия, която прилагате, защото колегите ви казват, че този вирус продължава да се държи странно?
– Масово изписваме цефтриаксон и левофлоксацин. Това са два антибиотика, които вървят венозно и потискат развитието на пневмонията.
За COVID няма конкретно лечение. Ние потискаме симптоматиката, за да не премине в бактериална инфекция на белите дробове. Прилагаме кортикостероиди,
за да не се
разрази
цитокинова буря,
защото тя е много страшна и от нея си отиват повечето пациенти. Тя представлява автоимунен процес. И това е характерното за този вирус. Един обикновен грип не може да докара цитокинова буря. COVID я предизвиква. Получават се също тромбози, засягат се сърце, съдове. Психиката няма да коментирам. Преди дни докараха с линейка 17-годишно момче. Толкова беше уплашено, че направи паническа атака.
– Как убеждавате вашите близки, че трябва да се имунизират?
– Трудно. Много хора продължават да отказват. Да ви кажа ли, че баба ми и дядо ми също дадоха голям отпор. Как ли не ги убеждавах. Майка ми, баща ми и аз сме ваксинирани. Но баба ми, която е на 75 г., и дядо ми категорично отказват. Четяха непрекъснато конспирации. Баба чула слухове, че еди-кой си умрял от ваксина. Казах ѝ: “Бабо, реши от кое те е страх повече – от ваксината или от вируса. Знаеш ли колко хора си отиват от COVID?”. Тя обаче не и не. Докато не се разболяха с дядо. Докараха ги в инфекциозната клиника. И там се срещнахме.
Баба го прекара доста тежко. На 5-ия ден се влоши. Сатурацията ѝ почна да пада, кашлицата ѝ се засили. Рентгенът показа пневмония. Когато започна да се подобрява, реших да си отдъхна. Инфекционистите обаче ме предупредиха да не бързам да се радвам, защото много рязко настъпват обрати. Както си добре, изведнъж получаваш тромбоза и до вечерта си отиваш. Вирусът е непридвидим.
– Къде са сега баба ви и дядо ви?
– Вкъщи, изписаха ги. Няма и помен от антиваксърството им. Баба непрекъснато ме пита кога трябва да се ваксинира. Защото това, което е преживяла, било много страшно. Питах я: “Трябваше ли да минеш през този ад, за да повярваш?”. За съжаление, така мислят повечето хора, докато не се сблъскат с вируса. Типичен български манталитет, който гласи “Ти ли на мен ще ми кажеш”.
CV
– Д-р Силвия Стоева е на 28 години и от 20 дни е командирована в инфекциозната клиника на УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив
– Завършила е медицина в МУ-Пловдив, и в момента специализира психиатрия
– От 2 г. и половина работи в психиатричната клиника
– Въпреки че не желае да го афишира, тя е дъщеря на бившия кмет на Пловдив и ексдепутат от НФСБ Славчо Атанасов. “Бях още в първи курс студентка когато взех фамилията на дядо ми, за да не се знае чия дъщеря съм”, казва тя.