Сестрата на починалата мистериозно Татяна Титянова: Знаела е, че ще я убият
„Смятат 27-28 години за кармична възраст, когато много хора си отиват. Така стана и с моята сестра Татяна Титянова, която на 14 септември 1988 г. чества своя 28-и рожден ден и 9 дни по-късно – на 23 срещу 24 септември 1988 г. – ден след като родих сина си и бях в родилното, бе убита: изведена в полунощ извън дома, в присъствието на 3-месечното й бебе Глория, бита и удушена в квартал в подножието на Витоша.
Убийство, за което е била предупредена, че ще се случи, и е търсила съдействие от влиятелни хора, за да й помогнат. Но не, никой не се отзовал.“ Това споделя ексклузивно пред „България днес“ сестрата на починалата говорителка от близкото минало Татяна Титянова – Антоанета. Всичко започва на 24 септември 1988 г. Рано сутринта съседи откриват пред бл. 57 в жк „Червена звезда“ трупа на 28-годишната Титянова.
Следствието за смъртта й започва като дело срещу неизвестен извършител за убийство.
По-късно се твърди, че тя се е самоубила. За да не бъде пратено в забвение делото с резолюция „приключено“, помага само упоритостта на сем. Титянови.
„Много ми е мъчно и с годините тази болка се засилва. И държа да кажа пак – тя не се е самоубила, а е убита. Неслучайно в последното интервю, дадено приживе за в. „24 часа“, министър Корнажев казва: „Сигурен съм, че Татяна Титянова беше убита“.
Разпри раздират семейството на покойната говорителка Татяна Титянова
Той казва – „закарана е с кола зад блока, в който живее в кв. „Червена звезда“, и е захвърлена на 8 метра от него (не е намерена под балкона си). Бебето е върнато в апартамента към 5 ч., а съседите говорят за брожението на стълбищната площадка и многократното тропане на асансьорната врата на етажа. Случайни минувачи пък едва не са сгазени от профучалата кола, която е оставила бездиханното тяло на сестра ми, а до трупа й са открити следите от автомобилни гуми.
След това на обаждане „има легнала жена зад блока“ се изсипват няколко екипа на милицията от всевъзможни служби – едни, за да аранжират трупа, други да отчитат дейност, а дежурният, който след разпита и огледа на произшествието започва дело за „убийство срещу неизвестен извършител“, е бил честен човек. Няма как да се е самоубила и ще ви посоча фактите“, продължава Титянова.
Според нея толкова години след случката все пак трябва да се каже ясно – има ли убийство или не. Но следствието от 24.09.1988 г. работи само в една посока – как да се сплашат Титянови и да им се затвори устата, как да се унищожат фактите за физическо насилие над нея и десетките показания на свидетели. Най-накрая успяват. „Делото за убийството на сестра ми не е прекъснато по давност, а бе умишлено унищожено през 1995 г., за да не може да се поднови. Следственото дело е унищожено от районен следовател, на който подписът, разбира се, не се чете.
Наказани и виновни няма. Жал ми е за следователя, който поведе делото като убийство, защото пострада, че е работил съвестно, за разлика от „послушковците“, които направиха кариера. Горда съм, че повече от 10 следователи са отказали да поемат делото и да започнат да „самоубиват“ сестра ми от различни етажи – 8-и, 4-и, 16-и, 13-и. Досега – 33 години след смъртта на Таня, няма решение на прокуратурата, което да сочи окончателно откъде и как е настъпила смъртта й. Защо? Всички нейни решения са оборени, а накрая незаконно е унищожено делото й, за да не може да бъде подновено. Затова всеки, който говори за самоубийство, пише недоказани и неверни факти“, категорична е Титянова.
Междувременно тя благодари на всички достойни хора, които се отзовали с истината по случая – съседи, приятели на сестра й, съдебни медици като проф. Цеков – завеждащ плевенската Съдебна медицина, проф. Лазаров – завеждащ варненската Съдебна медицина, проф. Грозева – завеждаща старозагорската Съдебна медицина, които не се поколебаха в онези тежки времена да застанат зад истината и да кажат, че става дума за жестоко убийство.
„Признателна съм на проф. Вакарелски и проф. Цеков, които преподаваха в СУ убийството на сестра ми като най-гнусната инсинуация. Безкрайно признателна съм на адвокатите Корнажев, Иван, Петър и Силвия Китанови, Бойко Ботев, Таня Бежкова и др., които водеха истинска война – безкористно и безвъзмездно, за да излезе истината за убийството на Татяна Титянова“, споделя още сестрата на трагично загиналата Татяна Титянова.
„Искам да благодаря и на колегите на Танчето от БНТ, които не се побояха да устоят на заплахите и помогнаха да се разсинови бебето й – тъй като малцина знаят, че месеци след смъртта на Татяна бащата Георги Милачков се отказа три пъти от дъщеря си Глория Иванова и я даде за пълно осиновяване, което бе направено за 10 дни с фалшиви документи. Само един политик по онова време, и това го казвам за първи път, ни подкрепи и това беше председателят на Народното събрание Станко Тодоров, който препрати жалбата ни до следствието за започване на ново дело.
Но няма да забравя как зам.-прокурорът през 1988 г. ни поиска 3000 долара, за да завърши делото като „убийство срещу неизвестен“ извършител, въпреки че името му бе добре известно, а ние нямахме тези пари“, сподели Антоанета Титянова.
След като майка й ходи при Ванга, пророчицата съветва да се направи ексхумация на трупа и такава има. „Убита е!“, казва Вангелия Гущерова.
„В деня на убийството на сестра ми идват 3-4 екипа на милицията, без да трябва, тъй като се обажда един от големите „пагони“ в държавата, за да аранжират трупа, да манипулират местопроизшествието, да разпитват и да плашат хората да не дават показания.
Този човек С.В. наскоро почина, но го е правил, защото замесената в убийството на сестра ми персона има извънбрачно дете от него. По-късно се опитваше да изкупи вината си след 1998 г., когато го запознаха лично с мен, за да се убеди, че не сме „луди“ – аз, сестра ми, баща ми, майка ми…“, казва с днешна дата Антоанета и допълва: „Мисля, че е крайно време да се спре с писането на небивалици за сестра ми, че е мистериозна смърт и че не се знае убита ли е, или се е самоубила. Много добре се знае, че е убита – от първия ден, от първата минута, от много хора!“ – категорична е сестрата на говорителката.
