ИВА НИКОЛОВА: Един месец с кабинета на Румен Радев – безброй скандали, фалшиви новини и цензура
Голяма излагация и нескопосани опити за обвинения без никакви доказателства.
С това може да се обобщи първия отчет след първия месец на управление на второто служабно правителство на Румен Радев начело със Стефан Янев. Съвсем по Дикенс и печалния му, но много поучителен роман „Големите надежди“ и техният крах.
Всъщност, излагацията е от първия му ден. Но след първия месец под формата на отчет вече отидоха към резил.
Тактическия ход на бившия военен и днешен министър-председател да извоюва стратегическа победа пред и чрез медиите също удари на камък. Вместо първоначално обявените 4-ма служебни министри, които трябваше да се отчетат днес, в залата се появиха 7-мина, плюс самия служебен премиер. Общо 8 души.
Към всеки от тях всеки от около 20-тината, а може би и повече репортери, имаха минимум по 14 въпроса. След
– Спецов в НАП,
– незаконните черни списъци на фирми и хора,
– фишеците за подслушвани политици и протестиращи,
– кадровите метли във всички сфери – от сигурността, през финансите и областните управи до болниците,
– а, както стана ясно, и предстоящите, включително и в Агенцията по вписванията,
– орташкото „ти на мене – аз на тебе“ на държавна собственост и обвързани хора между „харвардите“ Асен Василев и Кирил Петков,
– аферата „Дебелия плик“ на президентския съветник Пламен Узунов и кадровата му шетня из ведомствата
– заплахите към медии и опоненти от типа „бивши хора“ и „аз бих ги уволнил“
и какво ли още не това е санитарната бройка въпроси на всеки един журналист.
Тактиката „за да не разпънат на кръст четирима, ще изядем времето с 8 и ще изцедим силите им с приказки“ обаче не сработи. Само изцеди търпението на журналистите. Кашишки му работи.
А след
– брадатите опорки на Стефан Янев за хаоса и „корупцията, маскирана в благовидна и законосъобразна форма“ (сиреч, не е корупция),
– обещанията на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов, че България няма да изгуби парите от Европейския съюз за възстановяване и устойчивост, сиреч, оставили са ни, каквото трябва,
– логореята на вътрешния министър Бойко Рашков за „оперативната чувствителност“,
– клетвите на икономическия Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев, че дейностите на тези ведомства се нуждаят от „прозрачност и контрол“ (от техните хора, които ще проверяват себе си)
– клетвите на здравния министър антиваксър, който отричаше съществуването на коронавируса, Стойчо Кацаров, че ще пребори следващата вълна на COVID-19 и ще убеди хората да се ваксинират,
продължили цял час
НИТО ЕДИН ОТ МИНИСТРИТЕ НЕ ОТГОВОРИ НА НИТО ЕДИН ВЪПРОС НА ЖУРНАЛИСТИТЕ.
След като подканяше всички журналисти да се представят (в случаите, когато някой от тях се представяше, Бойко Борисов обикновено казваше: е, хайде сега, де) и след като установи, че угоднически въпроси явно няма да има, а може би и заради задушния въздух в залата, Янев реши, че се намира в казарма и вкара командните нотки в интонацията си.
Уви, на „редниците“ с микрофони, камери и тефтери изобщо не им пука от такива нотки. И дори точно обратното – настървяват се. Която ярко изби след едночасовия поток на съзнанието и 20-ината минути, оставени за въпросии.
В същото време лъсна и още една неподозирана истина – пълната технологична неграмотност на новите министри и то харвардци, които не разпознават кои слушалки за какво се използват, а за премиера да не говорим – той дори не знае, че журналистите обикновено записват изявленията с телефоните си и поиска от една да „си затвори телефона“. Боже, пази България и високотехнологичния й просперитет.
Разбрал, че нещата отиват на зле за предвидения като триумфален отчет, Янев изкомандва: „Последен въпрос!“, и – хайде – кой откъдето е.
Не е ясно кой е дал съвета за „8 в 4“ или „4 в 8“, но шефката на пресцентъра на Министерския съвет и широко популярна авторка на проникновени текстове като „Ще ти скъсам гъза“ и „Ръгай чушки в боба“ Соня Момчилова съвсем уместно се скри почти през цялото време зад гърба на един от служителите на НСО. Сигурно щеше да се крие до края, но той взе, че се премести някъде.
ЖУрналистическата любов очевидно не споходи втория служебен кабинет на Румен Радев след първия му месец. За народната ще видим след един месец. А пък пилците ще ги броим на есен, както е казал мъдрият ни народ – през ноември, когато са президентските избори.
Тогава ще видим как градира понятието „излагация“ – към „срамотия“ или към „позор“!
