Балканите губят почва под краката си, а Западът се прави, че всичко върви по план
„Опасно спокойствие“ и „Нов старт за Балканите“ – така са озаглавени две статии, публикувани с една година разлика в списанието „Международна политика“. Тезите на автора се оказват болезнено актуални както през май 2020, така и през май 2021. Томас Брай е дългогодишен кореспондент на ДПА за Югоизточна Европа, а в момента преподава журналистика и политика в различни германски университети. Тук ще цитираме няколко пасажа от двете публикации.
В статията си „Опасно спокойствие“ авторът твърди, че Балканите в голяма степен са изчезнали от международната политическа карта. Според него, на пръв поглед това се е случило заради по-важните проблеми и кризи, за които трябва да се грижат САЩ и ЕС. И в двете си статии Томас Брай подчертава, че Западът разполага с много персонал на Балканите, но това сякаш не помага: спешно необходимите политически импулси, концепции и визии за решаването на многобройните конфликти там просто липсват, констатира той.
Надига се национализъм, цари корупция
Авторът твърди, че така наречената „голяма политика“ вече просто не забелязва какво се случва извън полезрението ѝ. А там, пише той, напреженията между отделните народи се изострят, надига се национализъм, цари корупция, медиите и правосъдието са овладени, младежта е индоктринирана. В тази опасна преплетеност дебнат нови, може би дори въоръжени конфликти, смята Томас Брай.
„Политическите елити във всички страни от региона злоупотребяват с историята, за да „докажат“, че тяхната нация уж е жертва, а по този начин да постигнат политическо хомогенизиране на населението срещу съседите. В момента членката на ЕС България излиза с авантюристични исторически аргументи, за да блокира сближаването на Северна Македония с Брюксел, което всички желаят.“
Авторът цитира и други примери от Балканите, като поставя акцент върху нарастващото руско влияние: „Навсякъде в региона водещи политици взимат като пример за подражание руския президент Владимир Путин.“
Тази мисъл авторът доразвива в другата своя статия „Нов старт за Балканите“, където обръща внимание на така наречените „силни мъже“, които вече от десетилетия държат властта в редица балкански държави и просто симулират реформи, защото истинската модернизация би застрашила властта им. С тях си взаимодействат западни политици, които идват и си отиват и обикновено се задоволяват с привидните успехи, за които балканските лидери им говорят, пише той.
Тази концепция катастрофира
В статията си „Опасно спокойствие“ Томас Брай подробно анализира тази тенденция: „Едни и същи политици са на власт в региона вече от десетилетия, а ЕС и САЩ досега ги третират като партньори за реформи, демократизация и модернизация в техните страни – макар че тези политици всъщност са сърцевината на проблемите. Западните държави са им развързали ръцете да действат спокойно в техните страни, но очакват от тях в замяна да проявят готовност за сътрудничество и да намалят напрежението със съседите. Но тази концепция катастрофира. А Западът въпреки всичко се преструва, че нещата вървят по план. Най-важното мир да има.“
Авторът описва и резултатите от провала на тази политика: „Според всички международни индекси и класации, страните от региона година след година губят почва под краката си по отношение на корупцията, свободата на словото и медиите, независимото правосъдие и функциониращите държавни институции. Като пряко последствие от това хората вече не виждат средносрочна перспектива за себе си. Вече от много години Югоизточна Европа страда от същинска вълна на масова емиграция. Напускат най-вече младите и образованите.“
Във втората си статия „Нов старт за Балканите“ Томас Брай пише по същия въпрос: „Докато Германия наема лекари, медицински сестри и IT-специалисти от балканските страни, медицинското обслужване в тези страни, което и без това боледува, е заплашено от истински колапс. (…) В същото време на властниците на Балканите им е далеч по-лесно да ръководят останалите в родината хора, които често пъти са по-ниско образовани и нерядко са дошли в градовете от провинцията – за разлика от изселилите се критични интелектуалци.“
ЕС и САЩ нямат право да си затварят очите
В статията си „Опасно спокойствие“ авторът допълва: „Останалите в родината си продължават да получават нови дози националистическа мотивация от политическите си лидери, за да сплотят редиците си под тяхно ръководство. Защото единствено собственият политически елит бил уж в състояние да спаси сънародниците от злото, с което ги заплашват съседите от други националности.“
След като дава примери от Босна и Херцеговина и пише за напрежението между Сърбия и Косово, Томас Брай се връща към критиките си, насочени към Запада: „Политиката в този регион, който често пъти с пренебрежение се обявява за „заден двор“, старателно отглежда споменатите конфликти и заплахи, а ЕС и САЩ просто нямат право да си затварят очите. Защото Русия вече от много време гледа на Югоизточна Европа като на важна сцена в геополитическите си борби. За тази цел Москва вложи много пари и човешки ресурси, за да спечели битката за умовете в местния медиен ландшафт.“
