Какво се случва в 3-те дни между разпятието и възкресението
Иисус виси на кръста 6 часа – три под палещите лъчи и три в тъмнина.
Главните източници, в които е описано Христовото възкресение, са евангелията на Матей, Марко и Лука.
Историята на възкресението започва със съда над Иисус и разпъването му на кръста в петъка в навечерието на еврейската Пасха.
Иисус е висял на кръста 6 часа – три под палещите лъчи на слънцето и три в пълна тъмнина по цялата земя, преди да произнесе “Свърши се!”. Това е краят му.
Според Библията тогава внезапно
люшнало
земетресение.
След разпъването мъж на име Йосиф, богат човек от град Ариматея, отива при римския управител на Юдея – Пилат Понтийски, и го моли да вземе тялото Христово, за да го погребе. За пръв път в Новия завет името на Йосиф Ариматейски се споменава в евангелието от Матей, глава 27:
“И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Иисус. Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.”
Пещерата, където е бил погребан Христос, се намирала в градината на Йосиф, близо до Голгота, където е разпънат Божият син.
На следващата сутрин, помнейки предсказанията на Иисус, че ще възкръсне на третия ден, първосвещениците отишли при Пилат и поискали от него да постави на входа охрана, за да не могат последователите на Христос тайно да откраднат тялото му. Пилат изпратил войници да вардят гроба.
На третия ден след погребението, в ранната неделна утрин Мария Магдалина и Божията майка Мария се отправили към пещерата с ароматни масла, за да помажат тялото на покойника. За огромно тяхно удивление обаче пред пещерата не заварили стражите, а камъкът, преграждащ входа, бил отместен.
Ето как е описана тази сцена в евангелието на Матея: “И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него. Видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг. И пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.
Ангелът се обърна към жените и им рече: Не бойте се, зная, че търсите разпнатия Иисуса.
Няма го тук: той възкръсна, както беше казал. Дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците му, че той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще го видите. На, казах ви.”
Единствено в евангелието на Лука възвестителите са двама. В неговия разказ
на гроба идва и
апостол Петър,
който вижда там само оставената плащаница.
Първият човек, на когото се явил Христос, била Мария Магдалина, от която той изгонил седем бяса, разказва евангелието на Марко. Тя отишла при учениците му и им разказала, че е възкръснал, че го е видяла жив, но учениците не повярвали на думите ѝ. След това Иисус се появил в друг образ на двама от учениците си на пътя. Те също разказали за срещата с Учителя, но останалите пак не повярвали.
“Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които го бяха видели възкръснал.
Минаваме под масата с плащаницата за благодарност към Иисус Христос, а не за здраве.
Козунаци, боядисани яйца, агнешко месо и обикаляне на църква. Това е масовото разбиране за Великден, когато хиляди се струпват около храмовете в България със свещ в ръка. За мнозина от тях това е и единственото посещение в храм през годината.
Разбираме ли всъщност смисъла на най-светлия християнски празник Възкресение Христово и знаем ли какво е правилното поведение в храма?
Заблудите за поста и страстната седмица има и на Разпети петък, когато Иисус Христос е измъчван, разпнат на кръста и предава душата си на Бог. В този ден се изнася плащаницата, която символизира погребението на Спасителя.
И хората минават под масата, на която е поставена… за здраве.
Което не е така.
Минаването под масата с плащаницата е знак на вярата, че Христос, който е погребан, ще възкръсне. С този акт православните му благодарят за страданията, които е изтърпял, за да изкупи греховете им.
Изразява се вярата,
че смъртта Му ще
донесе живот след
Възкресението.
Малко хора знаят, че храмът се обикаля и в нощта на петък срещу събота като съпреживяване на погребението на Иисус Христос.
Масово за хората Велика събота е втори шанс да боядисат яйцата, защото са пропуснали да направят това в четвъртък. Вечерта се събират около храма със свещи в ръка и чакат свещеника да излезе, за да вземат от благодатния огън. След това се започва обикаляне на храма, чието значение малко хора осъзнават. Всъщност православният човек трябва да е вътре в храма още в 23,30 ч, когато има полунощница с утрения и се отслужва
Златоустова литургия.
След полунощ се излиза за обиколката на храма със свещ в ръка в знак на радост от Възкресението на Иисус Христос. Какво правят хората след това? Тръгват си и започва чукане с яйца, ядене и пиене.
А през това време в храма има Възкресна света литургия.
Това е смисълът на празника и най-тържественото богослужение, когато християните се причестяват с тялото и кръста Христови.
Препоръчва се миряните да пристигнат в църквата десетина минути преди богослужението. Така ще имат време да купят свещи, да се помолят и да се поклонят пред иконите. Още при влизането в църковния двор е редно да спрем, да се помолим и да се прекръстим веднъж или три пъти.
Как да се кръстим – палец, показалец и среден пръст се събират, а безименният и кутрето се прегъват към дланта.
Трите събрани пръста символизират православната ни вяра в Светата Троица, а сгънатите пръсти са символ на двете естества на Иисус Христос – божественото и човешкото. Кръстният знак започва с челото (Отца), после към корема (Сина) и на двете рамене (Светия Дух).
При кръстенето мъжете свалят шапките си, след което могат да ги сложат, но само до влизането в храма. От древността жените пристъпват прага на храма с покрити глави, като следват наставлението на св. ап. Павел: “Всяка жена, която се моли гологлава, засрамя главата си”. И днес в малките храмове по селата възрастните жени без изключение са със забрадки за разлика от по-младите в градовете. В църковния двор не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци и да се говори на висок глас. Не е редно да се влиза в двора с домашните любимци. Снимки се правят единствено с позволение и благословение на настоятеля на храма.
В храма не се внасят други храни освен хляб, вино, елей и жито, които се използват в богослужението. За благославяне са позволени плодове и мед, а великденски яйца се внасят за освещаване само в притвора, до входните двери, а не в средната част на храма. Не се застава и с гръб към светия олтар.
Източник: spomen
