Каква шахматистка, бе, Дълъг, дай някой табладжия или шампион на белот
Безбройни са сравненията между играта на шах и обществените взаимоотношения. Лично аз съм почитател на следния афоризъм на Боби Фишер (спокойно, няма нищо за евреи и концлагери): „Шахматът е политика на игралната маса. Основната цел е да смачкаш психиката на опонента“. Е, Слави Трифонов, Хаджи Тошко и останалите шутове от „Левски“ Г наистина нанесоха шампионски тупаник на бездруго хлабавата народна психика, като пратиха гросмайстор Антоанета Стефанова да се разходи до Румен Радев да вземе и върне мандата за съставяне на правителство.
Случилото се е подходяща стилистична инверсия – докато политиката е игра на шах, от „Има такъв народ“ изпратиха шахматиска да ни докаже, че си плющят табла или в най-добрия случай бридж-белот с волята на избирателя. В крайна сметка обаче, някой очаквал ли е различен развой на нещата?
Политическият изгрев на чалга-чернодрешковците е материализация на комплексарски мечтания и извънреден социокултурен напън, който няма как да роди нещо друго, освен напълно лайняна ситуация. Желанието на „Има такъв народ“ да управлява прилича на въжделението на потен, дърт таксиджия да прави любов с Жизел Бюндхен. Той може дълго и детайлно под смърдящите си на чесън мустаци да обяснява на клиентите в детайли как точно ще я опъне. Ако по Божията промисъл обаче красавицата случайно попадне в леглото му, мизерната му пишчица ще се окаже неспособна да свърши каквото и да било.
И редколегията така смело чертаеше планове за мажоритарна система и здравна реформа, за ликвидиране на корупцията и връщане на държавата в ръцете на народа. Когато обаче властта дойде на тепсия, изпрати горката Тони Стефанова да се черви с признанието, че не разполага нито с човешкия материал, нито с експертизата, нито с адекватното планиране, нито с топките да реализира телевизионните си полюции.
Спомняте ли си класическия битов анекдот за жената, дето пита закъснелия си съпруг: „Как не те е срам, пияницо, цяла нощ си се наливал с приятели. Той: Не бе, бех у Киро, играхме шах. Тя: Защо миришеш на ракия тогава? Той: Е, на шах ли да миришем!?“ Е, ходът на Слави и солташаците му с Антоанета Стефанова със сигурност не мирише на шах, нито на табла дори, а на долнопробна селска пърцуца.
Симпатизирам изцяло на грандамата на най-интелектуалния спорт у нас, но съжалявам, че не си е направила труда повече да слуша думите на гениалния си колега и непримирим борец за социална справедливост Гари Каспаров. Ето какво казва той: „Проблемът с демокрацията е, че всеки идиот може да постигне огромен успех просто като убеди мнозинството, че е жертва на някакво зловредно малцинство и той единствен е в състояние да го защити.“ Все едно за „7/8“ ТВ го е казал, да му се не знае и шаха…
