Приятелката на Милен Цветков Милена: Възмездие има! Дори когато няма правосъдие
Милена Иванова е икономист по образование, но отрано разбира, че нумерологията e нейното призвание. Затова специализира езотерична нумерологична психология в Москва в една от школите на Наталия Сидерова и от 12 години се занимава с това. Тя е и сертифициран ангелски терапевт и специалист по личностно развитие и редовно провежда семинари и обучения. Милена е последната жена до известния журналист Милен Цветков, който беше пометен от колата на дрогирания Кристиан Николов на 19 април миналата година. Година след смъртта на любимия си Милена издава книгата „379 дни с Милен Цветков“. Ива Димитрова от вестник „Галерия“ направи ексклузивно интервю с нея, а част от него бе публикувано в сайта Антени.
– Милена, защо решихте да напишете книга за Милен Цветков?
– Годината без Милен е трудна за мен. Опустошителна. Имах нуждата да се върна към нашия живот, към раздялата, за да се спася от целия хаос от чувства, който ме съпътства през тези месеци. Не съм предполагала, че Mилен ще ми липсва така. Болезнено. Тази книга е вид терапия. Докато я писах, преживявах нановo нашите срещи, нашата любов. Книгата е много лична. Имаше моменти, в които не бях сигурна, че трябва да излиза. Благодаря на издателите ми от „Книгомания“, че ме подкрепиха в този труден момент. На редактора ми, на близките, които ме убеждаваха, че си струва.
– Какво съдържа тя? За колко време я написахте?
– Книгата е събрала спомена за нашите 379 дена, в които бяхме заедно. Сега си давам сметка колко интензивно сме живели с Милен в тези дни, колко много сме си давали. Как сме се обичали и подкрепяли. Когато си с един човек, който те обича, можеш да се заблудиш, че любовта е даденост. Нашата любов беше изстрадана, но истинска. Това е книга за любовта и паметта. И за Милен, разбира се.
– Как живеете без него, Милена?
– Трудно. Уча се да живея без него. Все още е много трудно и празно.
– Какво ви липсва най-много?
– Милен присъства в живота ми по много различни начини. Не е само в сънищата и мислите ми. Необяснимо е това деликатно присъствие на скъпите ни близки, които ги няма физически около нас. Понякога се улавям, че разговарям с него наум. Търся го…
– Как го сънувате най-често?
– Винаги е много усмихнат и щастлив. Сънувам го в много важни моменти, когато трябва да взема решение, ми изпраща знаци. Понякога е дистанциран, стои далече от мен, само ми казва нещо и изчезва. Два пъти го сънувах как ме прегръща. И после пак ми обърна гръб и си тръгна. Но ме успокояваше, че всичко ще е нареди, ще се справя с всичко. Понякога след това се разстройвам и той ми изпраща послание чрез други хора. Наскоро една негова близка приятелка ми се обади да ми каже, че го е сънувала как се срещат в цветарския магазин до телевизията и тя го пита какво прави там, а той й казва, че е дошъл да ми купи цветя, защото много ги обичам. Бил е усмихнат и я е уверил, че е добре. На финала й споделил: „Милена се е притеснила в последно време, кажи й да не го прави, всичко ще бъде наред и аз много я обичам“. На негов приятел пък казал насън, че е починал наистина, но приема смъртта си съвсем нормално. Аз усещам неговото присъствие и знам, че той ми помага и винаги е с мен.
– А той страхуваше ли се от смъртта? Истина ли е, че е знаел, че ще умре внезапно, и то млад?
– Не, това са измислици. Иначе той не се страхуваше от смъртта, за него това беше най-естественото нещо.
– Като нумеролог не виждахте ли нещо, което да предвещава смъртта му?
– В книгата подробно се спирам на този въпрос, който естествено ми задават мнозина след катастрофата. Има неща, които съм видяла, за които сме говорили или съм премълчала… Но има съдбовни събития в живота на всеки човек. Имаше знаци, които след това, като върнах лентата, показваха, че нещо ще се случи, но в никакъв случай не съм интерпретирала така нещата, защото не го допусках.
– Какво бихте казали на Кристиан Николов, ако го видите очи в очи, за това, че ви отне любимия мъж?
– Аз няма какво да му кажа. Надявам се правосъдието да му покаже, че има грешки в живота, за които се носи отговорност. Да отнемеш един човешки живот от безхаберие. Ще спра дотук. Не искам да бъда съдник. Животът подрежда. Има възмездие дори когато няма правосъдие.
– Вие всъщност сте последният близък човек, който вижда Милен жив, какво си казахте последно, помните ли?
– Че го чакам и го обичам. Щастлива съм, че с Милен си повтаряхме често, че се обичаме. Не знам как съдбата завърта нещата, но в последните дни ние успяхме да си кажем всичко. Разкрих му, че искам да се грижа за него и че съм решила, че той е моят човек. Мисля, че и той ми каза всичко. Особено последния ден, все едно сме усещали, че нещо се случи. Вярвам, че той втория път се върна, за да се сбогува с мен на вратата. Първо тръгна, за да си вземе ключа от неговия апартамент. Точно затвори и след минута се върна, за да си вземе шофьорската книжка. Никога няма да забравя погледа му, възстанових си го седмица след смъртта му. Имам чувството, че душата му се прости с мен на друго ниво. Сякаш ми казваше: „Съжалявам, ти си силна, ще се справиш“.
– Как научихте за смъртта му?
– Научих от неговия таблет, от дъщеря му Калина, която Милен много обичаше. Тя ми се обади. Не беше на себе си. След това не помня какво се случи с мен. Шокът беше твърде голям. В книгата съм разказала подробно за преживяното.
– Малцина преди неговата смърт знаеха за вашата любов, за която разкри първа „Галерия“. Колко време бяхте заедно и как се запознахте?
– Запознахме се при участието ми в негово предаване. Но и на двамата ни трябваше време, за да се убедим, че нашето е любов. Всъщност аз се колебаех много дали да се впусна в тази връзка, защото направих нумерологична диагностика и знаех, че нещо ще се случи, което така или иначе стана, но не подозирах, че ще е неговата смърт. Проблемът беше в мен, имах много голяма съпротива. А се оказа най-красивата любов, която те спохожда само когато си готов за нея. Решихме да я опазим от другите. Да, малцина знаеха за нея. Това беше нашата любов! Само наша! Не искахме да я афишираме, защото и двамата сме имали други връзки, но преди това сме живели с илюзия за любов. Беше си улегнала връзка, с много нежност, внимание и топлота. Иначе ние се познавахме четири години преди това, а от две имахме отношения. През тези 379 дни, които съм описала, живеехме заедно.
– Той беше чешит, с какво ви впечатли?
– Да, Милен не беше лесен човек. И това е впечатляващо. Но той не е този, когото познавате от екрана. В книгата разказвам за другия Милен – тих, чувствителен, домошар, грижовен, страхотен баща и партньор. Приятелят Милен. Разбира се,
понякога беше чешит, но имаше една чувствителност, която много ми липсва… Той ме разбираше без думи.
– Когато Милен беше без работа, как се оправяше финансово, помагахте ли му?
– Беше трудно, но той е човек с достойнство. Не го видях да хленчи, но беше разочарован. И се чувстваше предаден.
– Сега в какви отношения сте с бившите му жени Ивета и Дана?
– Познавам само Дана. Имаме нормални отношения. С Ивета не се познавам. Изпитвам съчувствие към тях. И обич към децата му. Виждала съм сина му Боян само когато Милен беше жив. Имахме негласна уговорка, че когато той е с него, са само двамата. Уважавах стремежа на Милен да бъде пълноценен баща и да общува с Калина и Боян. Те бяха всичко за него!
– Наистина ли близките му не са ви позволили да отидете на неговото погребение и сте стояли отстрани?
– Не бях поканена на погребението. Аз съм възпитан човек и не ходя никъде непоканена. Изпратих Милен сама. От дистанция. Без да се простя с него. Не го пожелавам на никого. Не се сърдя на никого. Прошката е по-силна от обидата.
– Как ще го помните винаги?
– Сутрин, събуждащ се с онази негова дяволита усмивка и думите: „Бебче, как спа?“.
– Смятате ли, че някога душите ви ще бъдат отново заедно?
– О, да, убедена съм, защото връзката ни беше на много духовно ниво, тя е съдбовна и кармична. Това, което сме закодирали като планове в този живот, ще бъде осъществено, но на следващ етап. За мен това, че той не съществува на физическо ниво и ние не можем да го виждаме, не означава, че не е жив. Просто е в друго измерение.
