Кървава сватба сее прокоба в Шишенци
Шишенци е малко селце във Видинско. Това обаче е едно от най-страховитите места в България, за което се носят ужасяващи легенди за „кървава сватба“. Не се чудете, ако отидете по късна доба и видите улиците празни, а вятърът само подухва нападалите листа. Дори светлините на къщите наоколо няма да светят. Не мислете, че Шишенци е изоставено селце и в него няма живот. Напротив. Въпреки страховитата си слава все още много хора не са напуснали родните си къщи. Те обаче се страхуват от ужасяващата легенда, която е погубила не един и два живота…
Жителите на селцето разказват, че всяка вечер след залез по улиците се носят призрачни гласове на мъже, жени и деца. Никой в селото не смее да излезе, щом слънцето залезе. През годините смелчаците са били много, но всеки, който е дръзнал да си подаде носа навън, е платил скъпо и прескъпо за това. Легендата гласи, че преди години сватбари от съседното село тръгнали да искат мома от Шишенци. По пътя обаче ги пресрещнали татари, които избили всички. Кървави реки се лели по улиците. Жителите на Шишенци разказват, че звуците, които чуват нощем, са неизпятите сватбарски песни, както и ридания на жени, които плачат над телата на загиналите. Най-страшни са воплите на младоженците.
Момчето било лудо влюбено в девойката от Шишенци. Видяло я само веднъж отдалече на един събор, но било запленено от красотата й. Тя също копнеела да се омъжи за него и чакала с нетърпение деня на сватбата си. След кървавата разправа на татарите обаче душите на двамата влюбени не могат да намерят покой и непрекъснато обикалят по улиците на Шишенци. Те вземат душите на всеки, който дръзне да излезе след залез. Местните твърдят, че смелчаците оцелявали навън само половин час. След това изчезвали безследно.
Хората, които не вярват в духове, обаче са категорични, че мистериозните звуци идват от горски животни. Шишенчани са убедени, че в района няма такива диви животни. Възрастните хора заключват вратите, дърпат пердетата на прозорците и не смеят да излязат по тъмно.
Около Шишенци се носи и друга страшна легенда. Жителите разказват, че селската чешма е сборище на самодиви. Те се хващали за ръце и танцували в кръг самодивско хоро. Затова край чешмата понякога се вижда пожълтяла и отъпкана трева във формата на кръг.
