Отвън може да изглежда, че Дубай е друга планета, чиито жители прекарват всичките си дни в пътуване с Ферари, безкрайни пазарувания и вечеря в ресторанти на Мишлен.
Вероятно дори нямат кухня вкъщи: не е баровско да готвиш, пише наш турист в блога си.
Всъщност ежедневието както на коренните жители, така и на емигрантите – чужденци, дошли да живеят и работят тук – не се различава много от нашето. Разбира се, те имат по-прилични апартаменти и вили и повече пари в картата. Но нищо човешко не им е чуждо. И те също обичат да готвят и да ходят в супермаркета за хранителни стоки.
Като знаех от предишни пътувания цените в ресторантите в Дубай (а те, меко казано, хапят по всички стандарти), се чудех колко струва храната в обикновените магазин. Тъй като самите араби не отглеждат нищо и внасят всичко от съседни страни, цената със сигурност трябва да е страховита.
За да задоволя любопитството си, отидох в известния верига супермаркет Carrefour. Тази френска мрежа за търговия на дребно е представена в много страни по света.
Ето защо, влизайки в магазина, дори си представях за известно че съм си в България – гишетата и стилажите са толкова познати и логистиката е организирана.
Първото нещо, което ме изненада: в супермаркета в Дубай на практика няма супер-екзотични продукти, за разлика от всеки Тайланд например. Зеленчуци, плодове, мляко и месо, хранителни стоки и сладкиши, познати и на нас.
Видях родни глави зеле и почти пролях сълза: сякаш бяха донесени от нивата. Съдейки по жълтия етикет – супер цена, трябва да вземем! Обменният курс на дирхама към рублата за днес е 1 = 0,44. Тоест, килограм наше зеле излиза на 0.53 стотинки. Но неговият лилав китайски съсед вече е 2.01 лева за килограм.
Наистина се разстроих от такива цени, но забелязах по-евтин сорт на съседен стелаж.
Чакай, чакай, какъв е този жълт етикет? 0.85 стотинки за килограм на промоция ?! Пише – индийски. Но на външен вид са доста невзрачни.
Нека направим бърза разходка през екзотиката: нектарини – 17.20 лева, праскови – 16.42лева, нарове – 3.80 рубли, папая – 7.55 лева.
Пресни малини – 11.48 лева за кутия 170 g, ягоди – 10.61 лева за опаковка 250 g.
Е, и портокали от Валенсия – 8.83 лева за кг.
Растително масло – 2.49 лева за бутилка от 750 мл.
Мисля, че съм забравил нещо? О, да – сирене! Изборът на сирена не е толкова голям, колкото нашия, но са налични всички основни видове. Какво е странно – няма отделни етикети с цени, цената може да се види само на опаковката. Ементал – 30.52 лева, Чедър – 21.35 лева, Гауда с горчица- 31.70 лева.
Цени за 30 броя – от 8.41 до 9.91 лева.
Хлябът се продава само на филийки има различни видове пити. Ето например хляб от нашия аналог типов – 2.81 лева. Белият е по-евтин – 1.84 лева единият.
Австралийските телешки и агнешки пържоли са средно около 31.70 лева за кг. Говежди антрекот – 18.49 лева Диетична кайма говеждо – 22.09 лева.
Пилето, разбира се, е по-евтино, но не много. Филе от гърди – 19.40 лева / бутчета – 14.37/ кг. Но едно цяло пиле ще струва 6.97-7.61 лева за кг.
Единственото нещо, с което любителите на хмела трябва да се задоволят, е безалкохолната бира.
Не знам за вас, но цените за храна в Дубай ми се струват съвсем адекватни, а за някои стоки дори изненадващо ниски. Да не забравяме, че всичко това се внася и транспортира със самолети от други страни и континенти.
И ако сравните тези цени с доходите на местното население, тогава те са напълно нелепи. Поне продуктите тук определено не са съществена линия от семейния бюджет. А местните пенсионери със средна пенсия от $ 8000 определено могат да си позволят да не пестят от месо и плодове. И доматите, без колебание, вземат най-красивите – тези, които са по-скъпи.
